0
В ЦРУ и сродните му агенции се извършва тиха революция. Ново поколение анализатори са решили да издърпат своите колеги ветерани от времето на Студената война към споделянето на информация чрез принципите на Web 2.0* и са създали Интелипедия.

Това е класифицирана версия на Уикипедия, променила по техните думи начина, по който американските шпионски агенции обработват строго секретната информация, като подпомага сътрудничеството между техните служители във Вашингтон и по света.

Демонстрирана през 2006 г. пред скептичните ветерани в централата на ЦРУ в Ленгли, щата Вирджиния, Интелипедия се превърна в информационен мастодонт.

Според официални данни тя разполага с 900 хил. страници, свързани с шпионажа, около 100 хил. потребителски профила и средно по 5000 редакции на страници дневно.

Поддръжниците на Интелипедия са на мнение, че тя не просто внася промяна в агенцията, но дава и резултати.

Когато за първи път в самоделно взривно устройство в Ирак беше използван хлор, някой
създаде Уики-страница и попита какво могат да направят разузнавачите и другите хора в бранша, за да съберат доказателства за употребата на химическия елемент.

23-ма души от 18-19 различни места по света реагираха и само за два дни се сдобихме с изключително полезни инструкции, разказва Том Фингър, оглавявал Съвета за национално разузнаване от 2005 до 2008 г.

Никой не насрочи среща, нямаше го префърцуненото "трябва да питам мама, за да проверя дали това е позицията на моята организация", допълва той.

Миналата година трафикът в Интелипедия нарасна толкова много,

че Дирекцията за национално разузнаване (DNI.gov) трябваше да намери допълнителни средства, за да подсили сървърите.  

Кръстникът на Интелипедия е анализаторът от ЦРУ Д. Келвин Андръс, който през 2004 г. написа доклад, озаглавен "Уики-тата и блоговете в полза на едно комплексно и адаптивно
разузнавателно общество" (The Wiki and the Blog: Toward a Complex Adaptive Intelligence Community).

От десетилетия системата на US разузнаването е структурирана така, че да отговаря на статични въпроси от времето на Студената война, например "Колко ракети има в Сибир?".

След 11 септември 2001 г. според Андръс САЩ са имали нужда от нещо, което може да се справи с бързо променящите се сложни заплахи.

Разузнавателните организации трябваше да станат по-приспособими и да вземат решения чрез сътрудничество на всички нива, досущ като финансовите борси или мравуняците - или Уикипедия.

Шон Денъхи и Дон Бърк използваха доклада на Андръс, за да представят идеята за Уикипедия на разузнавателните структури пред своите началници в ЦРУ.

Не постигнаха кой знае какъв успех, докато тогава новооснованата Дирекция за национално разузнаване не прецени, че идеята има потенциал - дори тогава тя беше съпроводена с остър сблъсък на култури.

През цялото време имаше съпротива, спомня си Бърк. Първоначално поканените анализатори отговаряли, че са твърде заети, или просто предпочитали старите независими бази данни, управлявани от отделните агенции.

Едно от най-големите препятствия било да се убедят загрижените за сигурността шпиони, че системата ще бъде обезопасена срещу проникване отвън.

За да бъдат успокоени, Интелипедия беше вградена в съществуващата обезопасена и класифицирана мрежа Интелинк, която свързва 16-те шпионски служби в САЩ, както и армията, Държавния департамент и други органи с достъп до разузнавателна информация.

Три години по-късно Интелипедия работи, та пушек се вдига

Тя действа в три области: некласифицирана информация, секретни и строго секретни данни, като последният раздел е най-активен - с 439 387 страници и 57 248 потребителски профила.

Интелипедия се прави предимно от доброволци и съдържанието й се контролира от специалисти, които следят отделните страници в своите области.

Също както в Уикипедия, тук страниците се създават на момента - едва няколко минути след първите новини за терористичното нападение в Мумбай миналия ноември беше създадена страница и в Интелипедия.

Авторството обаче трябва да се посочва изрично, без авторът да може да се крие зад потребителско име. 

Предстои да видим докъде ще стигне промяната. Другите начинания на гилдията на разузнавачите в областта на социалните медии не бяха толкова успешни.

Миналия септември Дирекцията за национално разузнаване пусна сайта за социално общуване A-Space, в който имаше връзки към видео и фотопрограми.

В A-Space има 8619 профила, като всичките са строго секретни, но вътрешни лица твърдят, че в сайта има проблеми и с него се работи трудно.

В един момент той беше спрян заради злоупотреба с особено поверителна информация.

Новите опити за подреждане на информацията по графи и за създаване на системи за общуване в реално време също напредват бавно.

Хората, които движат Интелипедия, признават, че техният уики-сайт все още до голяма степен е просто допълнителен ангажимент в програмата на анализаторите в US разузнаването.

От Интелипедия все още не е създаден завършен продукт за целите на управляващите. Разузнавателните справки за държавите (т.нар. National Intelligence Estimates)

все още се правят по старомодния начин -

авторите ги предават на колегите си, за да бъдaт прегледани и одобрени с консенсус.

Когато през 2006 г. Том Фингър изготвяше такава справка за Нигерия, използвайки Интелипедия, той не успя, защото сайтът предоставяше по-скоро порой от информация вместо официална оценка и докладът не преодоля съпротивлението на традиционната система.

Директорът на Центъра за глобални рискове и сигурност (CGRS) към "Ранд корпорейшън" Грег Тревъртън обаче твърди, че проблемът не е, че Интелипедия не е подходяща за правене на подобни справки - а че управляващите разчитат прекалено много на тези доклади.

Твърде много се концентрират върху обработените разузнавателни данни, коментира Тревъртън и добавя:

"Анализът на разузнавателните данни трябва да бъде смислено занимание - процес, в който специалистите работят върху проблемите и се стараят да вникнат дълбоко в тях.

Интелипедия е идеална за тази цел. В който и момент да я отворите, ще си кажете, че това е най-високото ниво на осмисляне на проблема в момента."

* Web 2.0 - според една от по-популярните дефиниции терминът се използва за илюстриране на сравнително новия тип уеб-базирани услуги, като социални мрежи, инструменти за комуникация и уики-та (напр. Wikipedia, YouTube, MySpace, Facebook).