"Червеният телефон" между Вашингтон и Москва, който все още не е реликва от Студената война, отбелязва днес 50-годишнината си, съобщава АП.
Половин век мина откакто по линията бе предадено първото тестово послание. Сега тя може да влезе в употреба между американските и руските лидери във връзка с конфликта в Сирия и кризата, породена от иранските ядрени амбиции.
"Важно е да имаме това средство, особено предвид случващото се в Сирия", казва Роалд Сагдеев, бивш директор на съветската програма за космически изследвания, а сега професор по физика в Университета в Мериленд.
Въпреки популярните митове и внушенията от филмите, американските президенти не използват червената линия за да разговарят с руските си колеги. Де факто връзката е установена през 1963 г. само за писмени комуникации. Десетилетия по-късно е добавен гласов компонент, когато системата еволюира от телеграфен кабел под морското дъно до днешния обмен на данни чрез сателит и фиброоптичен кабел.
Червената линия е открита след кубинската ракетна криза през 1962 г., за да се избегне избухването на война. Точно на днешната дата преди половин век тя заработва. Първото съобщение, пратено по нея, е прочутото тестово изречение "The quick brown fox jumped over the lazy dog's back 1234567890." (Бързата кафява лисица прескочи над гърба на мързеливото куче 1234567890), съдържащо всички букви на латинската азбука.
До 1990 г. президентите на двете страни са използвали червената линия над 15 пъти.
През 90-те години Джордж Буш заменя писмените съобщения с телефонни обаждания. Постепенно разговорите по телефона стават предпочитано средство за комуникация между държавните глави на Русия и САЩ.
Сега президентът Барак Обама говори с колегата си Владимир Путин по телефона. За последно двамата говориха през март, когато Обама се обади на Путин, за да приветства сътрудничеството на Русия към усилията на международната общност да се справи с иранските ядрени амбиции.
Сателитната връзка за червената линия от американска страна се намира в американската военна база "Форт Детрик". Там за целта се използват две сателитни чинии, за които се грижи персонал от 16 цивилни, работещи по договор с американската армия. Това са осем техници и осем езиковеди. Те работят на смени 24 часа в денонощието. От базата се управляват и секретните комуникационни линии на Държавния департамент и министерството на отбраната.
