12 затворници заплашват човечеството

Л�е �еният затвор в Арктика пазеше 12 заплахи за човечеството, забранени и затворени там преди десетилетия, но те заплашват да избягат и последиците може да са катастрофални.

Това не е анонс за нов холивудски апокалиптичен филм, а реален резултат от топенето на ледовете вследствие на глобалното затопляне.

Това е предупреждение от учените, изследващи "мръсната дузина" от устойчиви органични замърсители (УОЗ, или на англ. POPs), вкл. скандално известния ДДТ.

Дъждът, снегът и други климатични явления са депозирали в арктическия лед отдавна спрените от производство и употреба химикали, но с неговото топене те могат да се върнат обратно в природата в тревожна концентрация, алармират изследователите от канадската федерална агенция за околна среда в доклад, публикуван в журнала Nature Climate Change.

Широк спектър от УОЗ са били реабилитирани в атмосферата над ледения континент през последните 20 години в резултат на климатичните изменения, установяват те.

Този продължаващ процес може да подкопае дългогодишните усилия да намалим ефекта на тези токсични субстанции върху природата и хората.

"Мръсната дузина" включва УОЗ, забранени от Стокхолмската конвенция (2001 г.) поради риска, който представляват за човешкото здраве, както и за животните, тъй като не се разграждат бързо в околната среда.

Малко по малко, устойчивите органични замърсители се акумулират в животните, преминавайки по хранителната верига.

Химикали като алдрин и диелдрин, например, могат да причинят на хората конвулсии, главоболие, повръщане, да поразят бъбреците и дори да доведат до смърт.

Въпреки че след забраната им концентрацията на тези химикали в околната среда е намаляла постепенно, тя може отново да се увеличи вследствие на топящия се лед.

Изследването проследява концентрацията в атмосферата на три субстанции, вкл. ДДТ, между 1993 и 2009 г. от станция на островите Свалбард в Норвегия и друга в канадската част на Арктика. Коя е "мръсната дузина":

Алдрин - пестицид, широко използван върху царевичните и памучните насаждения до 1970 г. Американската Агенция за защита на околната среда позволява употребата му срещу термити, докато на производителя не е отнета регистрацията през 1987 г.

Алдринът е използван от почти всички страни до началото на 70-те години за борба с почвени вредители, като земна бълха, земен бръмбар, гъгрица и скакалци, както и за защита на дървените конструкции от термити.

Хлордан - пестицид за селскостопански насаждения, ливади и градини. Употребата му е напълно забранена в САЩ през 1988 г., но продължава да се произвежда за износ.

Хлорданът има висока устойчивост в почвата с време на полуразграждане около четири години. Устойчивостта и високият коефициент на разпределение способстват за свързването му с водните седименти и натрупването в организма.

ДДТ - пестицид, който все още се използва на тропиците за контрол на маларията. Служил е и за борба с насекоми, разпространяващи болести като треска и тиф. По-късно намира широко приложение в селското стопанство за борба с вредители по различни култури.

В САЩ е забранен от 1972 г., освен в "спешни случаи".

ДДТ уврежда черния дроб, сърдечно-съдовата система, централната нервна система, спомага за появата на тумори и предизвиква много мутации. Той се акумулира в почвата, където може да се задържи десетки години. Заради него белоглавите орли са застрашени от изчезване.

Диелдрин - пестицид, широко използван върху царевичните и памучните насаждения до 1970 г. Американската Агенция за защита на околната среда позволява употребата му срещу термити, докато на производителя не е отнета регистрацията през 1987 г.

Диелдринът се появява на пазара през 1948 г. след Втората световна война и е използван основно за борба с почвени насекоми, като как земна бълха, земен бръмбар и др.

Алдринът и диелдринът основно увреждат централната нервна система. Категорични доказателства за канцерогенно действие върху човека няма.

Ендрин - използван от 50-те години за борба с разнообразни селскостопански вредители, като насекоми, гризачи и птици, по памук, ориз, захарна тръстика, царевица и други култури, както и в качеството си родентицид. Не се произвежда и продава за обща употреба в САЩ от 1986 г. Ендринът е силно токсичен за риби, водни безгръбначни и фитопланктон.

Хептахлор - за домашна и селскостопанска употреба срещу насекоми, използван до 1988 г. Натрупването на хептахлора в живите организми се дължи на високия коефициент на разпределение.

Хексахлорбензен (HCH) - пестицид и фунгицид (за борба с фитопатогените), използван за  за обработване на семена на зърнени култури. Освен това е намерил приложение при производство на фойерверки, боеприпаси и синтетичен каучук. Страничен продукт от производството на голям брой хлорсъдържащи вещества. Хексахлорбензенът предизвиква чернодробно заболяване при хората.

Мирекс - Използването му в пестицидни препарати започва в средата на 50-те главно за борба с мравки. Мирекс е използван също така за повишаване на огнеустойчивостта на пластмаси, каучуци, бои, хартия и електроматериали.

Той е токсичен за рибите и влия негативно на тяхното поведение. Съществуват данни, че причинява промени на функциите на жлезите с вътрешна секреция и може да има канцерогенно въздействие върху хората.

Токсафен - Използван от 1949 г. като несистемен инсектицид срещу кърлежи, основно за защита на памук, житни растения, плодове и зеленчуци. Също така във ветеринарната медицина за борба с въшки, мухи, кърлежи.

Съществуват убедителни доказателства, че може да предизвика увреждане на жлезите с вътрешна секреция при човека. Канцерогенен е за плъхове и мишки и представлява такъв риск и за хората.

Полихлорирани бифеноли (PCB) - широко използвани за различни цели, особено като диелектрични течности в трансформатори, кондензатори и охладители.

Поради токсичността им обработката и разпространението на PCB е забранено в почти всички индустриални държави от края на 80-те години, но те все още се освобождават в околната среда от строителни бои и запечатващи агенти.

Диоксини и фурани - замърсители, които се отделят по време на производствени процеси и изгарянето.

Диоксините нито се произвеждат, нито се използват от човека. Получават се като вредни странични вещества при изгарянето на различни хлорорганични вещества. Отделят се също и като междинни продукти в химически синтези на пестициди, медикаменти и други хлорорганични промишлени продукти. Образуват се и при изгаряне на отпадъци и органични вещества. Наличие на диоксини е регистрирано при редица промишлени аварии, главно в химически заводи.