10 г. затвор заплашват шефа на МВФ Кристин Лагард

Разследването срещу директорката на МВФ и бивш финансов министър на Франция Кристин Лагард ще бъде за евентуално съучастничество в документна измама и в отклоняване на държавни средства, съобщи Главната прокуратура към Касационния съд на Франция.

По-рано днес Републиканският съд на Франция обяви, че срещу Лагард ще се води разследване заради ролята й в аферата с продажбата и препродажбата на "Адидас", след която бизнесменът Бернар Тапи получи десетки милиони евро държавни пари като обезщетение.

Разследването ще започне официално в идните дни и ще се води от трима съдии от Комисията по разследванията към Републиканския съд.

Републиканският съд е единствената инстанция във Франция, която има правото да съди министри заради извършени от тях нередности.

До разследването срещу Лагард  се стигна след настояване през май на френската прокуратура.

Тогава обаче прокуратурата поиска Лагард да бъде разследвана само за превишаване на правомощията. Наказанието за това престъпление е до 5 години затвор и глоба от 75 хил. евро.

Сега пояснението, че Лагард ще бъде разследвана за съучастничество в документна измама и отклоняване на държавни пари, идва изненадващо, отбелязва Франс прес. Тези две престъпления са много по-сериозни и се наказват с 10 години затвор и глоба от 150 хил. евро.

По-рано днес адвокатът на Кристин Лагард - Ив Рьопике, каза, че разследването няма да пречи на клиентката му да изпълнява настоящите си служебни задължения.

Той поясни също, че Лагард е информирала административния съвет на МВФ за казуса.

В изявление МВФ посочи, че страните членки в административния му съвет имат доверие на Кристин Лагард.

Според източник, близък до Лагард, директорката на МВФ е във ваканция до средата на август.

Аферата, в която се оказа забъркана директорката на МВФ Кристин Лагард и заради която тя ще бъде разследвана, всъщност датира от 1992 г., припомня белгийският в. "Соар" и представя хронологията й.

Страните в нея са Бернар Тапи, мажоритарен собственик на "Адидас" в началото на 90-те години, и държавната френска банка "Креди лионе", която почти фалира през 90-те години и беше спасена от държавата.

Аферата започва през декември 1992 г. Бернар Тапи обявява за продан "Адидас" за 317 млн. евро. По това време Тапи притежава 95% от компанията.

На 15 февруари 1993 г. Тапи съобщава, че "Адидас" е продадена за по-малка от исканата сума - 315,5 млн. евро. Купувачът е инвестиционен консорциум, в който участва и държавната по онова време банка "Креди лионе".

Година по-късно обаче Тапи, който е бивш министър в правителството на Франсоа Митеран, зоаявява, че "Креди лионе" се е сдобила по непрозрачен начин с над 19,9% от капитала на "Адидас". Банката отрича.

През 1994 г. президентът на управителния съвет на "Адидас" Робер Луи-Дрейфюс поема контрола над фирмата срещу сумата от 701 млн. евро. Тогава Бернар Тапи обявява, че тази препродажба е пълна с измами. На 4 юли 1995 г. той иска от "Креди лионе" 229 млн. евро, защото смята, че когато той е продал "Адидас" на консорциума, в който е участвала банката, е бил ощетен точно с такава сума.

Съдебните процедури по случая започват през 1996 г. и парижки търговски съд осъжда "Креди лионе" да плати на Бернар Тапи 91,5 млн. евро.

Две години по-късно обаче Тапи започва да иска десет пъти повече пари - 900 млн. евро. Тогава търговският съд прехвърля случая на апелативен съд в Париж и отменя първото си решение за изплащането на 91,5 млн. евро.

Апелативният съд в Париж разрешава през 2004 г. посредничество между Тапи и държавата. Посредничеството се проваля година по-късно.

През 2005 г. парижки апелативен съд осъжда Консорциума за реализация, управляващ пасивите на "Креди лионе", да изплати на Тапи 135 млн. евро. Касационен съд обаче отменя тази присъда през 2006 г. заради открити в нея юридически грешки.

В края на 2007 г. Консорциумът за реализация приема да се стигне до арбитражен съд, след като Кристин Лагард е издала такова решение. На 7 юли 2008 г. арбитражният съд постановява, че Консорциумът трябва да плати 285 млн. евро на Бернар Тапи. С лихвите те стават 400 млн. евро.

Това решение поражда бурна полемика. Тогава министерството на Лагард уверява, че в крайна сметка след плащането на данъци и суми на кредитори Тапи ще получи само 20-50 млн. евро в брой.

Две години по-късно френският вестник "Канар аншене" пише, че Тапи е взел всъщност 210 млн. евро държавни пари и полемиката се заражда отново. Така се стига до решението на прокуратурата да настоява пред Републиканския съд за разследване на Лагард.

Бернар Тапи беше министър в правителствата на френските социалисти, но после получи подкрепата на Никола Саркози.

Дълго време той беше истинска медийна, политическа, икономическа и спортна звезда. В последните години започна кариера на комедиен актьор.