Т яхната музика е многолика, жизнерадостна, заразително позитивна.
За групата всичко започва почти като анекдот през 1994 г. в Портланд, където изгряващият политик и бъдещ кандидат за кмет Томас Лодърдейл посещава активно партийни срещи за набиране на средства. Ден след ден в главата му се набива блудкавата, шумна и неприветлива музика, която някой избира за саундтрак на подобни събития.
Както подобава на всеки политик с желание да работи в полза на обществото, Лодърдейл решава да промени завинаги музиката, която се слуша на публични събирания, като основава “малкия оркестър”, както сам нарича "Пинк Мартини" (Pink Martini),
Година по-късно Лодърдейл привлича към проекта певицата Чайна Форбс, с която са състуденти от Харвард, а първата им обща песен е именно “Sympathique”.
Следва албум със същото име, издаден през 1997 г. и спечелил на музикантите международно признание и внимание.
След дебютния албум те правят турне с десетки самостоятелни концерти.
Не закъснява и симфоничният проект, в който до ден днешен групата е свирила с над 50 оркестъра по целия свят.
Музиката им е използвана в много филми и сериали, сред които “Семейство Сопрано”, “Западното крило”, “Г-н и г-жа Смит” и др.
Албумите “Sympathique” (1997), “Hang On Little Tomato” (2004), “Hey Eugene!” (2007), “Splendor In The Grass” (2009) и “Joy To The World” (2010), както и излезлите през 2011 година “A Retrospective” и “1969”, продават над 2,5 милиона копия по света.
Японският албум на "1969" пък д записан съвместно с известната певица Саори Юки и първият албум с участието на японски изпълнител, който влиза в американската класация за албуми от 1963 г. насам.
Сега е факт и последният им албум, носещ закачливото име "Get Heppy" (в превод от англ.: "Бъдете щастливи"), с музиката от който ще зарадват българските почитатели при първата си среща с тях на 16 октомври в зала 1 на НДК.
Какво разказа основателят на групата Томас Лодърдейл за музиката, политиката, позитивизма и настроението преди концерта в София - разказва самият той в интервю на Наталия Такова от Vesti.bg
- Г-н Лодърдейл, Вие сте бивш политик, кандидат за кмет. Как променихте заниманието си от политиката към музиката?
- В началото наистина много исках да работя в политиката. Това, което направихме като проект само за един благотворителен концерт през 1994 г. обаче, се оказа добра идея и изведнъж се сдобих с група, която свиреше по политически събития и защитаваше прогресивни каузи. С бенда просто ми потръгна, кариерата ни се разви чудесно, първо в Портланд, а след гостуването ни на фестивала в Кан – и в Европа.
- Смятате ли, че прагматизмът на политиката и креативността на музиката могат да вървят ръка за ръка и как двете неща се допълват взаимно?
- Разбира се, двете неща могат да работят заедно, особено когато работят за добра кауза. В началото на кариерата ни много от шоутата ни бяха политически ангажирани и свързани с идеи като гражданските права, природата и развитието на обществото. Освен това искахме музиката на подобни събития да бъде по-качествена - такава, каквато би ни харесала на нас самите. Като се замисля и до ден днешен съм обществено активен по теми като образованието и човешките права. Музиката ви съчетава много хармонично ретро елементи и модерен звук.
- Как откривате вдъхновението да смесвате класическа музика, джаз, поп и латино елементи в музиката ви?
- Целта винаги е била да се забавляваме. От самото начало реших, че ще правя музика, каквато аз самият бих искал да слушам отново и отново. Исках да намеря най-красивата музика, с великолепни мелодии и да събера тези песни в албум. "Пинк Мартини" винаги е бил широко скроен, мултикултурен и многоезичен проект. Искрено вярвам в многообразието, в привличането на различна публика. Симфонични оркестри, музиканти като Руфъс Уейнрайт, Джейн Пауъл и дори героите от "Улица Сезам". Понякога нещата излизат извън контрол.
- Кое време предпочитате – романтиката на 30-те или забързаните днешни дни?
- Щастлив съм в настоящето. Обикалям света и се забавлявам като луд. Какво по-хубаво от това? Надявам се да продължи по-дълго.
- Как избрахте името на групата – на едноименния коктейл ли я кръстихте, или...?
- Да си призная, не сме си блъскали главата дълго. Избрахме името, защото звучи празнично и приповдигнато.
- Новият Ви албум "Get Happy" излиза през септември. Какво Ви вдъхнови за него и освен заглавието, което може да се възприеме като буквално послание, какви други чувства искате да предадете на слушателите?
- Докато създавахме албума, на моменти имах притеснението, че песните в него не са достатъчно щастливи. Усещах нуждата от повдигащ духа албум, пълен с надежда и щастие. От друга страна, по света се случват много тъжни неща. За известно време дори си поиграх с идеята да кръстим албума "Станете щастливи, дявол да го вземе!". Опитвам се да изстискам колкото се може повече оптимизъм от себе си и понякога се получава.
- На 16 октомври за първи път ще се срещнете с българската публика. Какви изненади могат да очакват от предстоящия концерт почитателите?
- Радваме се, че най-после ще свирим в София. Все още нямаме нищо изненадващо за българската публика, но ако някой има идея за хубава българска песен, на която можем да направим кавър, може да дойде да се срещнем след концерта и да ни я предложи.
- Какво е посланието ви към читателите на Vesti.bg?
- Ще се видим в София! Бъдете щастливи!
