На 92 без един ден почина Дейв Брубек

Дейв Брубек, може би най уважаваният бял музикант и композитор в историята на джаза, почина след инфаркт само ден преди да навърши 92 години.

Брубек е популярен с използването на необичайни размери и със смесването на контрастиращи ритми, размери и тоналности.

Най-известни и обичани са превърналите се в стандарти изпълнения на неговия квартет - Take Five, In Your Own Sweet Way, The Duke, Blue Rondo A La Turk.

Дейв Брубек е роден на 6 декември 1920 г. в Конкорд недалеч от Сан Франциско, Калифорния. Започва музикалните си занимания като дете. Майка му е пианистка и негова първа учителка, а двамата му по-големи братя са преподаватели по музика. На 20-годишна възраст вече ръководи 12-членен оркестър в колежа, където учи музика.

Брубек се радва на изключителна популярност по време на кариерата си. Не е аплодиран обаче от критиката, защото мнозина не харесват стила му, който е сложен в хармонично отношение. Според някои строги критици техниката му е твърде показна и тежка, а той не суингира истински.

Но творчеството му като композитор е всепризнато и затова се превръща в стандарти, почти задължителни за кариерата на всеки джаз музикант.

Квартетът "Дейв Брубек" се сформира през 1951 г. Той дължи своя невероятен успех на прекрасните музиканти Пол Дезмънд - алтсаксофон (1924-1977), Джийн Райт - бас, Джо Морело - барабани (1924-2011).

Успехите на състава започва с концерти в университети, където музикантите приобщават към джаза много млади хора. По-късно в най-известните клубове Брубек работи с най-големите в джаза - Ела Фицджералд, Чарли Паркър, Дюк Елингтън, Дизи Гилеспи...

През 1954 г. списание "Тайм" отпечатва портрета на Брубек на корицата си, което означава признание за огромното му влияние. През 1958 г. квартетът прави първото от многото си международни турнета.

През 1958 г. на гастроли в Близкия Изток и Индия, свирят с местни музиканти и за първи път излизат от ограниченията на стандартния за джаза 4/4 такт.

Барабанистът Джо Морело е силно повлиян от уменията на индийските табла изпълнители, а Брубек е запленен от ритмите в 9/8, чути по улиците на Истанбул.

Така се ражда замисълът за експериментален проект, в който да се изследват възможностите на различни, предимно неравноделни, тактове - 9/8 и 5/4. Продуцентите от звукозаписната компания Columbia обаче намират за твърде рисковано да се ангажират с музика, която не става за танцуване, та се налага лично президентът на фирмата Годар Либерсън да вземе решение да се издаде плочата.

Първоначално пускат сингъл за радио и за джубокс разпространение, за да проверят как ще реагира пазарът. Това е композицията Take Five на Пол Дезмънд, който признава, че я съчинил не за да става хит, а заради соло барабаните . Тя обаче постига неочакван успех - заема първо място в джаз класациите и № 5 в  Billboard за поп музика.

Това открива пътя за издаването на цялата плоча Time Out през 1959 г. , която става една от най-продаваните в историята на джаза.

Брубек и колегите му дръзко експериментират, смесват джаз с класика и обратно. Работят заедно почти 15 години и се радват на широко признание. След разпадането на квартета той свири с почти всички големи музиканти и оркестри.

Издал е над 120 плочи и дискове. През 1996 г. получава наградата "Грами" за цялостно творчество, а през 2003 г. е вписан в Американската зала на славата. През 2007 г. получава награда за цялостно творчество от Би Би Си в Лондон.