Колко често виждате графити на улицата, поглеждате пренебрежително неразбираемата драсканица и отминавате? Ами не сте само вие. Това е така, защото в България графитите, и изобщо стрийт артът, все още не са припознати като изкуство.
Малко по на запад обаче той се приема като най-съвременната и популярна форма на изкуство, стрийт арт артистите са известни, а произведенията им се продават за стотици хиляди евро.
Такава е историята на Марко Мантовани-Кейуан (Kayone.it). Родом от Милано, той рисува от 10-годишна възраст. Започва със стените на дома си, минава през миланската Академия за приложно и изобразително изкуство и превръща стрийт арта от хоби в начин да изразява себе си, да контактува с околния свят. Следва период на изключително успешна професионална реализация и днес е едно от най-големите имена в тази сфера, не само в Италия, но и в цяла Западна Европа и в САЩ.
Кейуан е известен в средите като автор на най-скъпо продадените произведения в стрийт арт изкуството.
При първото си посещение в Източна Европа, Мантовани пристигна в София, за да уреди предстоящата си изложба. Ето какво каза той специално за Vesti.bg:
Имаш изложба в София през юни. Какво ще видим на нея?
Да, тук съм, за да договоря участието си в седмицата на италианската култура, която ще се проведе в Борисовата градина от 15 до 21 юни. За целта ще докарам в София последните си 20 платна. Иска ми се по време на изложбата да поканя и един или двама местни стрийт арт художници, за да направим обща картина, която да остане в България с благотворителна цел - да бъде разпродадена за деца с таланти, които рисуват.
Какво е общото между човек от Милано и стил изкуство, започнало в гетата в Щатите?
Това е световно движение в момента. Наистина, родено е там, но вече надмина стените и улиците на Ню Йорк и се превърна в много сериозно изкуство. На местно ниво всяка една държава, всеки един художник си има собствен стил.
Защо започна да рисуваш платна?
Графитите говорят сами по себе си. Те казват на света: "Аз съществувам". Когато ги сложиш обаче на платно, вече става нещо много лично за художника, става лично произведение. Рисунката на стената принадлежи на всички, стените като че ли улесняват допира с това, което е вдъхновило художника. Липсва обаче комуникацията с хората. Докато платно вече е нещо много по-персонално.
Графитите, да рисуваш на стени, е добър тренинг, защото там израстваш. То е много креативно, дава ти много идеи, които после вече да вграждаш в платното. Именно платното ти дава индивидуалност и те прави персонаж.
Аз не съм от художниците, които обичат да правят репродукции на графитите си от стените и да ги местят на платната, но винаги се опитвам да включа специфичните изразни средства на графитите и върху платното.
Какво прави картините ви толкова известни и толкова скъпо продавани?
Да кажем, че моята история е такава: да стана известен ми костваше 20 години работа над графити по стените. Школувах се точно като графитар, след което станах стрийт арт художник. Всъщност аз съм малко по-щастлив, Господ ми даде шанса да бъда по-популярен от всички останали. Има обаче много таланти по света, повярвайте ми, които имат толкова хубави неща на улицата, но не са имали този мой късмет да влязат в галериите.
Значи си е било чист късмет?
Да, това си е доза късмет, но също така и много труд и то наистина къртовски труд. Човек сам си кове съдбата.
Алесандро Мантовани, брат и мениджър на Кейуан: В Италия и в чужбина Марко стана популярен благодарение и на това, че успя да влезе в галериите. Сега през юни ще има много интересна изложба във Венеция на биеналето, след което в Милано на триеналето от 15 септември до 20 октомври и после ще има голяма експозиция в Музея на Лондон.
Специално представянето в Милано ще е много важно, защото ще е свързано със Седмицата на модата в града. За пръв път в историята ще бъде направен съвместен проект на стрийт арт и мода - Кейуан ще рисува на платове на "Армани", "Долче и Габана" и други модни марки. Те ще му дадат места на своите щандове, на които да нарисува картини. Интересното е, че за пръв път светът на модата обръща внимание на стрийт арта, още повече, че са толкова различни марки - "Армани" е класически стил, "Долче и Габана" пък е за младите.
Марко: Ще рисувам на платовете. Няма да се използват за дрехи, а за картина с марката на Армани, на Габана. Отдолу ще пише: „Кейуан, Долче и Габана", „Кейуан, Армани".
Това определено е интересен експеримент, а ти си известен с такива. Какво други ни готвиш?
Алесандро: Новият проект е през юни в България със снимката на Слави Трифонов. Хареса ни като лице. Марко ще му направя картина и при идването ни през юни ще му я подарим.
Марко: В моята работа използвам снимки и ги пренасям на платното. Мога също така да използвам лицата на известни българи и да ги нарисувам.
Къде е разликата между стрийт арта и вандализма?
И графитите, и стрийт арта са вандализъм, но това е само едната страна. Те са и изкуство. Вандализъм е защото се рисува по места, където не е позволено. Странното е, че хората, които едно време триеха рисунките ми от стените, днес купуват картините ми.
Арестували ли са те?
Марко: Не, но тичам много бързо. Получавал съм обаче ритници по бедрата, дори от полицаи.
Алесандро: И много глоби на общината. Сега обаче е много опасно, защото те пращат бързо в затвора. Има нови закони от тази година.
Защо е толкова популярен стрийт артът?
Марко: Защото това им харесва на младите, то е нещо, което непрекъснато е в движение. Все нещо ново се ражда като мода. То вдига адреналина и носи опасност. Графитарите са младежи, които рисуват без да спазват правила, защото така им идва отвътре, имат нужда да изразят себе си. Те не мислят, че може да стане опасно за тях. Но трябва да имаш очи, за да виждаш позитивните неща в това движение. Това е единственото модерно изкуство в световен мащаб. Има страшно много добри артисти в тази област, много добри художници, които обаче не минават от стените на платно и не успяват да се реализират докрай.
Алесандро: Това е и единственото изкуство, което дава възможност на младите да кажат: "Аз съществувам".
Марко: И да не те знае цялото общество, ставаш популярен в своята група.
Видя ли вече графити в София?
Да, пред паметника на НДК има графити, подписи. Ако ме питаш дали харесвам това, което виждам по улиците на София, това не са най-добрите произведения. Най-хубавите неща не са не са на най-видимите места. Добрите графитари рисуват на скрити места. Не съм ги видял, защото не са в центъра.
Убеден съм, че ако в София се постави една стена специално за такива таланти, ще можете да видите много добри произведения, защото това движение е много силно.
