Мненията за историческия концерт на Гънс ен Роузис на Националния стадион се поляризираха - от ожесточени критики до пълно въодушевление. Въпрос на гледна точка. И на решение какво да вземеш от едно събитие, което може и да не се повтори.
В България се тупаме в гърдите, че всички разбираме от няколко неща - футбол, жени и политика. След фестивала София Рокс обаче, за пореден път се убеждавам, че страната ни е родина и на хейтърите, и на големите музикални специалисти.
В коментарите вчера и днес се изляха тонове критики, фокусирани (съвсем естествено) върху първата изява на Гънс ен Роузис на наша земя - концертът бил слаб, звукът бил лош, всичко много се проточило, гласът на Аксел Роуз не бил същият и глъхнел, жегата била голяма, небето не било достатъчно синьо...
Ще си позволя да не се съглася съвсем с негативните оценки за Аксел и компания.
Просто защото смятам, че ако си истински фен, ако преди повече от 20 години дори не си и мечтал да видиш този човек и да чуеш тези песни на живо, дори няма значение дали е изпял някой тон фалшиво или на моменти гласът му се е загубил. Самият факт, че той е пред теб, раздава се в продължение на 3 часа и е видимо впечатлен от българската публика, би трябвало да е достатъчен концертът да ти остави страхотни спомени.
Ако си истински фен. Но ако си дошъл с нагласата да търсиш проблеми и недостатъци, с идеята после да ги критикуваш от позицията на големия специалист, винаги ще ги намериш. Остава обаче въпросът дали просто не си си загубил времето и парите.
Да, много е куул да критикуваш хора като Аксел, това някак те извисява в собствените ти очи и в очите на четиримата ти върли почитатели във Фейсбук. На мен поне ми се струва някак по-нормално първо да се замислиш дали ти някога би могъл да накараш не 25 000, а 25 човека да платят немалки суми, за да висят часове наред в жегата в очакване на... теб. Когато си дадеш реален отговор на този въпрос, може би след това ще се замислиш дали да обяваш изявата на Гънс за пълен провал. Пък дори и наистина да е такава, какво ли ти носи това на теб?
Някой би казал, че е разочарован точно поради дългите години очакване и разминаването на това, което е видял и чул, с идеализираните си представи. Да, гласът на Аксел може и да не е същият (сигурен съм, че критиците са били на поне 10 концерта на Гънс през 80-те и 90-те, за да направят сравнение...).
Е, аз пък бих казал, че в немалка част от времето не чувах толкова музикантите, колкото мощния рев на тълпата около мен. Не защото звукът от сцената е бил толкова лош, а просто защото публиката дивееше като за последно. Да, може и да е дразнещо, че вместо Аксел чуваш фалшиво дерящите се фенове, но как да им отречеш правото да пеят любимите си песни - нещо, за което са мечтали десетилетия наред? Така беше поне в зоната пред сцената. Не знам, може би пък от ВИП ложите, където сигурно са били компетентните музикални специалисти, е можело по-добре да прецениш вокално-инструменталните достойнства на концерта...
Както се казва, няма угодия. След всеки голям концерт публиката остава с усещането, че всичко е свършило прекалено бързо и иска още. Сега пък на мнозина им натежа 3-часовият сетлист. Да, имаше моменти, в които новите и по-непознати песни сваляха градуса на емоциите, но пък това си беше добре дошла почивка насред голямато скачане и пеене.
Едва ли обаче някой може да се оплаква, че Гънс са прекалили с броя на парчетата, защото така изсвириха абсолютно всички песни, превърнали групата в легенда още с появата на първия й албум Appetite for Destruction. Аз поне не помня друг концерт, след който да не съм чул никой да казва: "Много беше хубаво, но защо не изсвириха и еди-какво-си?" А в допълнение чухме и неща на Пинк Флойд, и на AC/DC...
Други пък недоволстваха, че поради късния край на концерта, на следващия, работен ден, ще са като парцали. Но Гънс не са виновни, че тяхната изява се падна точно в неделя и че са хедлайнъри на вечерта. Напротив, момчетата дори излязоха десетина минути по-рано от обявения час - нещо нечувано на фона на нормалното артистично закъснение на други звезди, което обикновено варира между половин и един час.
Преди концерта чух какви ли не мнения за разглезения Аксел, който се държал отвратително с публиката, въобще не й обръщал внимание, закъснявал, а можело и да си тръгне, ако нещо не му хареса. Е, поне онзиденшният концерт показа, че той вече е доста далеч от този образ и феновете съвсем не са му безразлични.
Още в самото начало, когато публиката беше полудяла от появата му, той спря изпълнението на песента, за да обясни на някои хора в тълпата, че не е хубаво прекомерната им радост да застрашава другите около тях и помоли публиката да отстъпи крачка назад, за да има място за всички. В следващите три часа даде всичко от себе си, а накрая благодари искрено на изнемощелите зрители.
Аксел Роуз, както винаги, концентрира вниманието върху себе си, но новите членове на групата също се представиха достойно. Ясно е, че никой никога не би могъл да замени Слаш например.
Тримата сегашни китаристи обаче - ДиДжей Ашба, Рон "Бъмбълфут" Тол и Ричард Фортъс, са много различни един от друг и като присъствие, и като техника и стил на свирене, което направи и неделното шоу много по-разнообразно.
Останалите - дългогодишният член на групата Дизи Рийд и "по-пресните" Томи Стинсън, Крис Питман и Франк Ферер също няма от какво да се срамуват след концерта онзи ден. Всички мечтаем старият състав на бандата да се събере отново, но това не означава да отричаме качествата на сегашните музиканти.
Всъщност, в някои мнения след двудневния фестивал много ясно си личат и фенските пристрастия. Да хулиш една група само защото си голям почитател на друга, свирила по-рано същия ден, винаги ми се е струвало малко незряло.
Но така сме си ние - винаги гледаме да отричаме и да противопоставяме. Дали ще е Пърпъл на Юрая Хийп, Металика на Слейър, или Зайчето с карираните уши на Телетъбис няма значение. Важното е да има конфликт. А че можеш да харесваш и Ъгли Кид Джо, и Кайзер Чийфс, и Гънс, явно е много непонятна концепция за мнозина.
В крайна сметка, всеки си има право на мнение и това е нещо прекрасно. Един ще се чувства прецакан, че си е загубил времето и парите, друг ще е разочарован, че очакванията му не са се оправдали. Аз избирам да запазя незабравим спомен от историческия концерт на Гънс ен Роузис. Дори и с цената на пресипнал глас и тежко недоспиване.
