Наблюдението на птици у нас - ниша в екотуризма

Н аблюдението на птици е ниша в екотуризма, коментира в интервю за БТА доц. д-р Борис Николов, ръководител на Българска орнитологична централа при Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

По думите му страната ни има доста голям потенциал за наблюдение и фотографиране на птици, като този вид алтернативен туризъм се развива през последните 25 години с усъвършенстването на технологиите и тяхната достъпност за хората.

Според него на територията на страната и на Балканския полуостров има много видове, които представляват интерес за хората с хоби "бърдуочинг" (от английското bird watching).

Най-посещаваните у нас места за наблюдаване

и фотографиране на птици са Източните Родопи, влажните зони около Бургас, Северното Черноморие, езерото "Сребърна" и високите части на някои от планините ни.

Интерес към това занимание у нас има и от българи, и от чужденци. Радостно е, че в България това са предимно млади хора, докато по-голямата част от чужденците са хора на средна възраст или пенсионери, които са обезпечени финансово и имат възможност да обикалят и да снимат, отбелязва Николов.

България е сравнително малка по размери, но има богато разнообразие от видове, установени до момента. Има и видове, които са разширили разпространението си в страната, а дори и извън нея, вследствие на естествени фактори, коментира експертът.

Примери за това са ориенталското каменарче и чернокръстата лястовица. Друг пример е гугутката - единственият вид птица, който е описан като нов за науката по екземпляр от Пловдив през XIX век.

У нас се срещат 26 световно застрашени птици

Сред тях са къдроглавият пеликан, чиято единствена колония е в резервата "Сребърна", царският орел, който може да се види в Сакар и Западна Странджа, ловният сокол, търноопашатата потапница, която зимува в езерото "Вая". По време на миграция може да се види и големият креслив орел.

Единствената застрашена пойна птица, която се среща у нас, макар и доста рядко и по време на миграция, е водното шаварче, посочи специалистът. Това е малка кафеникава птичка, която живее в тръстиковите масиви на водоемите на север от страната ни.

Сред видовете птици, радващи се на най-голямо внимание у нас, е белият щъркел, за който се поставят и изкуствени гнезда в населените места. На доста места щъркелите вече са се завърнали, но все още протича интензивна миграция на вида, посочи експертът.

Като интересен факт той отбеляза, че през територията на страната ни преминава две трети от европейската популация на белия щъркел. През есента това са няколкостотин хиляди птици, които прелитат през август и септември, основно през Черноморското крайбрежие. Над него минава вторият по значимост миграционен път в Европа - "Виа Понтика", по който ежегодно прелитат милиони птици на път към Африка и обратно.

На нашето Черноморие се намира защитената местност "Пода",

която е мястото с най-много птици на квадратен километър - 269 вида, информират от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

Това, на което България е доста богата, е броят на гнездящите видове птици - около 300, което е 70-75 на сто от всички видове, установени до момента, посочва доц. Николов. Това нарежда страната ни сред най-богатите в това отношение държави на континента заедно с Испания, Франция и Гърция.

По думите му общият брой на срещащите се в страната ни птици е около 430. От 38 вида грабливи птици, които населяват Европа, 36 се срещат у нас, отбелязват още от БДЗП.

Климатичните промени карат птиците да гнездят по-рано

На климатичните промени птиците реагират с изместване в сроковете за миграция, гнездене или почивка по време на прелетите, коментира Борис Николов. Според данни от изследване в Западна Европа за всеки десет години птиците започват да гнездят с шест дни по-рано. Птиците реагират на климатичните промени и с изместване на областите за разпространението им.

Сценарии за промени в климата прогнозират увеличаване на температурата с три градуса към края на века. Тези модели показват изместване в северна-североизточна посока с 500-1000 км на естествените граници за разпространение на птиците.

Според експерта това в повечето случаи ще бъде свързано с негативни последствия и редуциране на птиците. От тези промени особено много страдат северните видове, които вече няма накъде да се изтеглят в по-северна посока, коментира той.

За жалост човекът често е причина за изчезването на видовете, включително птиците, като унищожава местообитанията им, избива ги или залага отровни примамки.

Експертът даде пример с изчезналия у нас брадат лешояд -

хищна птица, която е била широко разпространена във високите ни планини и е избрана за символ на българската природозащита.

Сега се полагат усилия за връщането й в природата, подобно на добри примери от Алпите, отбеляза експертът.

Други изчезнали от територията ни птици са тетревът, както и жеравът - като гнездящ вид.