С ред многобройните чудеса в католицизма особено място заемат мистичните пътувания на францисканската монахиня Мария де Хесус де Агреда.
Монахинята живяла в Испания през XVII век и проповядвала християнството сред индианците в Източно Ню Мексико и Западен Тексас в продължение на 11 години... без обаче никога да напусне физически стените на манастира си, разказва Nerazgadano.info.
Нейната и други подобни мистерии и неразгадани истории разказва сайтът Nerazgadano.info.
Благочестие и смиреност
Мария Фернандес Коронел-и-Арана, както е светското ѝ име, е родена на 2 април 1602 г. в градчето Агреда, провинция Сория, Северна Испания, в благородно и силно благочестиво семейството.
Тя е едно от единадесетте деца, от които до зряла възраст доживяват само четири, като още съвсем млада демонстрира необичайно благочестие и забележителна памет.
Едва 5-годишна Мария започва да получава изключително ярки видения с религиозно съдържание, а десет години по-късно дава обет за въздържание, отдавайки се на суров пост, самобичуване и нощни бдения.
На 16-годишна възраст тя успява да убеди баща си да превърне
семейния замък в манастир за францискански монахини
Впоследствие, новосъздаденият орден се разширява и отвъд пределите на замъка, премествайки се в манастира "Непорочното зачатие" в Агреда, чиято игуменка тя става девет години по-късно.
Междувременно младата монахиня, дала религиозен обет и приела духовното име Мария де Хесус, се прочува в цяла Испания освен със своята смиреност, и с със свръхестествените си дарби, които неведнъж демонстрира в присъствието на свидетели: предсказва бъдещето, чете мисли, левитира и по необясним начин може да се намира на две отдалечени едно от друга места едновременно (т.нар. билокация). Именно тя изумява в най-голяма степен съвременниците ѝ.
Мистичните пътувания
През 20-те години на XVII в. Мария де Хесус започва периодично да изпада в състояния на дълбок транс, чрез които по мистичен начин успява да се пренася физически до отвъдокеанската колония Нова Испания (създадена след завладяването на империята на легендарните ацтеки през 1521 г. и включваща испанските владения в Новия свят на север от Панамския провлак).
Там тя проповядва Евангелието на няколко индиански племена, сред които и джумано, изпълнявайки по този начин желанието на самия Бог те също да бъдат приобщени към вярата, което ѝ се открило още като дете във виденията.
Това се случва в екстаза на най-съкровените ѝ молитви, когато след блясъка на много ярка светкавица тя изведнъж се озовава на онази далечна земя, заобиколена от екзотичното си паство, докато физически продължава да се намира в манастира в Агреда.
Дамата в синьо
Впоследствие тя разказва за преживяванията си на своя духовен изповедник, чието началство се свързва през 1628 г. с епископа на Мексико, който на свой ред изпраща запитване до религиозния наместник на Ню Мексико относно мисионерската дейност на млада монахиня в северната част на Нова Испания.
Въпросното запитване пристига в Ню Мексико малко преди делегация от около петдесет индианци джумано да се появят през юли 1629 г. във францисканската мисия, разположена на юг от съвременния американски град Албакърки, за да поискат религиозни учители за себе си и съседите си.
Те демонстрират елементарни познания за християнството, обяснявайки, че ги дължат на някаква тайнствена бяла жена със синьо наметало, която периодично се появява сред племето, сякаш от нищото, и след това също така внезапно изчезва, всеки път оставяйки им различни дарове – молитвени броеници, разпятия, позлатени чаши и венци от рози.
Дамата в синьо, както индианците наричат необикновената млада жена с нежни черти на лицето, им проповядва християнската вяра на собствения си език, но независимо от това те я разбират превъзходно, както и тя тях. Освен това, по разказите им, тя лекува раните им и ги изцерява от болестите.
По-късно към земите на джумано се отправя експедиция, предвождана от Хуан де Салас, която достига до Югозападен Тексас и впоследствие покръства около 2000 местни жители, които твърдят, че са били предварително известени за пристигането им от Дамата в синьо.
Окончателното потвърждение
През 1630 г. Алонсо де Бенавидес, бившият религиозен наместник на Ню Мексико, се завръща в Испания и след като информира за мистериозния случай епископа на Висео, францисканеца Бернардино де Сена, който вече е запознат с него и дори се е срещал и разговарял лично с Мария де Хесус преди години, я посещава на свой ред в манастира в Агреда през април 1631 г.
За да провери истинността на твърденията ѝ, Де Бенавидес задава редица специфични въпроси, свързани с Нова Испания, индианците и францисканската мисия там. Той остава изумен от невероятната точност на описанията, които могат да бъдат дадени единствено от човек, пребивавал за по-дълъг период от време по онези места.
Монахинята е запозната в детайли с обичаите и традициите на племената джумано и юма, с тяхното ежедневие, знае имената на селищата им, а освен това описва характеристиките и индивидуалните черти на отделни мисионери и индианци, които няма как да познава.
Свещеникът също така вижда дневника ѝ,
в който са подробно описани всички мистични пътувания до онези далечни места, наброяващи по нейни думи над 500 за изминалите 11 години. Самата Мария де Хесус му разкрива, че именно благодарение на собствените ѝ напътствия, представители на племето джумано успяват да намерят мисията на францисканците в Ню Мексико, отдалечена от тях на 300 мили, за да ги помолят да ги посетят и покръстят.
Всичко това окончателно убеждава преподобния Алонсо де Бенавидес, че именно Мария де Хесус е тайнствената Дама в синьо.
Мария де Хесус де Агреда умира на 24 май 1665 г., като впоследствие на гроба ѝ се извършват множество чудеса, а тялото ѝ остава нетленно през вековете. Осем години след смъртта ѝ започва процес за причисляването ѝ към лика на блажените в католическата църква (т.нар. беатификация), който все още не е завършен.
През юли отпечатъци на детски ръце се появиха на килим в Лопушанския манастир "Свети Йоан Предтеча" край Монтана. Според игумена това е поредното чудо, което се случва в светата обител. Припомнете си във видеото:
