В началото Тимбукту бил малък търговски пункт на туарегите, спирка с кладенец по средата на Транссахарския търговски път, свързващ Средиземноморието със Западна Африка.
Историите обаче разказват, че през 1324 г. император Канкан Муса тръгнал от Тимбукту към Мека с шейсет хиляди човека, осемдесет камили и два тона злато, което раздал по пътя, подхранвайки мълвата за свръхбогатия Тимбукту.
Междувременно градът израснал до икономическа и културна столица на Западна Африка и станал притегателен религиозен и интелектуален център. Сред полусухата местност се издигнали библиотеки, университети и джамии, направени от кал. В Тимбукту, който станал люлка на цивилизацията, идвали поети, артисти и учени от целия африкански континент и Близкия изток.
В същото време в Западна Европа градът придобил статут на екзотично място, където златото било толкова изобилно, колкото и пясъкът, който го покривал. В продължение на четиристотин години европейците се проваляли в опитите си да стигнат до легендарния град, отстъпвайки пред жестоката жега и войнствените номади.
В началото на XIX век Френското географско дружество дори обявява награда от 10 хил. франка за този, който успее да се добере до там. Но след като не открили град, павиран със злато, западняците зачеркнали Тимбукту и градът отново потънал в забрава и тайнственост.
Днес, години по-късно, за европееца името Тимбукту все още въплъщава отдалечен, мистериозен град с големи богатства, плуващ сред пясъците и видим за малцина. Истината е, че тази изолираност била донякъде благоприятна, защото позволила на местните да запазят много от древния дух на Тимбукту, поради което градът е част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Въпреки това, вследствие на екологични фактори, днес градът е на път да изчезне.
Легендарното селище се намира в центъра на Мали, в областта Сахел на юг от пустинята Сахара. Характерният със саваните си район дълго време бил сборен пункт на номадите, които идвали тук по време на кратките дъждовни сезони.
През последните години обаче климатът толкова се променил, че днес Сахел почти се е превърнал в пустиня. Не става въпрос за разпростиране на Сахара, а по-скоро за огромно засушаване на тези райони. То е резултат от човешката намеса и от по-горещите условия, които са се задържали тук през последните няколко десетилетия. Много от валежите, които стигали в миналото до тази част на континента, днес падат над океана, причинени от парникови газове в атмосферата.
Но превземането на Сахел и Тимбукту от пясъците е само част от проблема. Вследствие на климатичните промени номадските племена като туарегите са принудени да се настаняват в градове като Тимбукту, които преди това са посещавали само за да търгуват. Този наплив затруднява градската инфраструктура и основните обществени услуги като електричеството и сметоизвозването.
Тимбукту е само едно от местата, поставени под въпроса "Ще ги има ли утре?", и описани в най-новата книга на издателство "Вакон" - "Изчезващите дестинации".
В нея двете авторки Кимбърли Лисагор и Хедър Хенсън ще ви отведат от митичния град на инките Мачу Пикчу до делтата на Дунав, от Земята на масаите в Кения до бореалната гора във Финландия. Заповядайте на едно необикновено околосветско пътешествие до 37 застрашени от изчезване места, описани по неповторим начин и с особен ракурс: какво води до тяхното унищожение и какво се прави за спасяването им.
Може да закупите "Изчезващите дестинации" с 13% отстъпка оттук.
