Това съобщи Румяна Митрева - главен секретар на Национална комисия на ЮНЕСКО-България. Според нея шансовете за успех на Перник са доста големи, защото
налице е ентусиазъм, потенциал на традицията и силна приемственост.
По думите й това са основните критерии, по които се оценяват досиетата в световната организация.
Много хубаво впечатление прави масовостта на събитието, участват много млади хора, включват се и деца, коментира Митрева.
Традицията се предава единствено от баща на син, на внук и това говори за нейната сила и потенциал, смята също тя.
Досието на обичая "Сурва" трябва да бъде подготвено до края на март и внесено в Комитета по нематериално културно наследство на световната организация.
В продължение на минимум две години международни експерти на ЮНЕСКО ще наблюдават до колко предложеният елемент отговаря на критериите, зададени по Конвенцията за нематериалното културно наследство на световната организация.
Интересът е много голям, всички страни, подписали конвенцията се включват много активно, досега са внесени 86 досиета, твърди Митрева.
Обичаят "Сурва" ще бъде представен пред ЮНЕСКО заедно с още пет български кандидатури.
Снощи тържествата в селата в Пернишко бяха наблюдавани от представители на Комитета по нематериално културно наследство на ЮНЕСКО, Външното министерство, Министерството на културата, Института по фолклор към БАН, Италианския културен център в София и др.
Пернишката "Сурва" вече е част от националната система "Живи човешки съкровища" в категория "Традиционни празници и обреди".
С вписването си в системата през 2012 г. пернишкият празник стана втората маскарадна традиция в българската представителна листа.
През 2010 г. в нея влезе и маскарадната игра "Джамал", изпълнявана в русенското село Кошов.
Гостите от ЮНЕСКО ще могат да наблюдават автентичния празник довечера и утре в 31 селища в областта.
"Сурва" традиционно се отбелязва в нощта срещу Васильовден по стар стил.
Той е най-големият зимен празник в Пернишко. Маскирани със страшни ликове мъже играят край ритуални огньове, обхождат домовете и гонят злото. Това е шествие на светлината, коментира пред БТА етнологът от Регионалния исторически музей в Перник Цвета Бакарска.
Сурвакарите носят много радост и енергия, наричат пожелания за здраве и берекет. За всеки стопанин е чест да ги приеме и нагости богато.
За "Сурва" във всяка къща в Пернишко се приготвя специална трапеза.
Домакините пекат варено кисело зеле с месо, правят пача, баница със сирене и праз, ритуална погача, туршия, вино и ракия. Обичаят, датиращ от незапомнени времена, се смята за праизвор на театъра у нас, твърди Бакарска.
Тя допуска, че традицията идва от Гърция, от древните Дионисиеви празници. Тогава весела дружинка подпийнали мъже се покривали с козя кожа и се окичвали със звънци. Те пеели закачлива песен, наречена козльова, която поставила началото на актьорската игра.
Сурвакарството възпроизвежда артистичното начало, твърди Бакарска. По думите й обичаят е много красив и богат, защото съдържа и изображение, и игра, и слово, и хоро. В дългите зимни дни дядо, баща и син майсторят маските.
Те не се повтарят - всяка година се правят нови, или се добавят нови елементи към възстановени ликове. Маската възпитава на любов към актьорската игра и изобразителното изкуство. Затова може да се смята, че сурвакарите са първите български актьори, уверява Бакарска.
Сурвакарите - първите български актьори
Все повече млади хора се включват в сурвакарското шествие. Движенията на участниците са начало на театрална пантомима, преминаваща през бурни обредни действия, според етнолозите.
Вече се появяват и модерни персонажи, и сатирични изображения в маските. Специалисти определят, че това е виждането на обикновения човек за живота, както и опит да бъде осмяно лошото.
Традицията като отражение на живота се променя, но нейните основни елементи са запазени, което я прави уникална, категорична е Бакарска.
Местните определят "Сурва" като светиня и зараза
Местните определят "Сурва" като светиня и зараза, за която няма лечение.
Децата започват подготовка още от септември. В село Ярджиловци, смятано за Меката на сурвакарството, се пази звънец от 1834 г., смятан за най-стария у нас.
Там месеци преди "Сурва" отварят работилници за маски и стари майстори учат децата да правят ликове.
Три от работилниците носят името мечкарници. Работата продължава до последния момент, като всеки се стреми да направи маската си по-красива.
Стара легенда разказва, че ако сурвакар поиграе в дома ти, в теб непременно ще се всели доброто. Според традицията колкото по-силно звънят хлопките, толкова по-далече ще избягат злите сили.
Затова цялата нощ на старостилния Васильовден е съпроводена с оглушителен шум. Обредният танц се изпълнява в специален ритъм, който се ръководи от билюкбашия.
Автентичният маскарад е най-очакваният народен празник във всяко село. Пернишката традиция получи официално европейско признание. През 2010 г. градът бе обявен за европейска столица на сурвакарските игри.
Източник: БТА
Последвайте ни
