Неиздаваните спомени на Константин Константинов

П�в �вилата се на бял свят тетрадка с неиздадени спомени на писателя Константин Константинов е знаково събитие за българската литература, история и мемоаристика.

50-60 години, след като ги е писал, 40 години след смъртта му и девет години след предаването им в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (nationallibrary.bg) излизат спомените и дневниците, които големият белетрист, есеист и преводач е знаел, че едва ли някога ще бъдат издадени.

А е нямало как да бъдат издадени, защото в тъничката тетрадка Константин Константинов е описал знакови и мрачни събития в България около и след 1944 г. Те съдържат премълчаното в най-известната и най-четена негова книга - "Път през годините" (1959-1966), в която той осмисля своя живот и живота на българските интелектуалци през миналия век.

Издадените сега спомени и дневници "разкриват непознати страни на човека с остро гражданско чувство към заобикалящата го действителност след 9.ІХ.1944 г.", пише в предговора редакторката на книгата проф. Боряна Христова, директор на Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий".

"Константинов определено има много какво да си спомня. И, слава Богу, че писателят, макар и да не се е осмелил по напълно разбираеми причини да ги публикува, е запазил и тази част от спомените си за бъдещето, за да ни напомнят днес и винаги, че има времена, които никога не бива да се повтарят. Неслучайно тези страници звучат съвсем съвременно. Много от наблюденията на Константинов спокойно могат да се възприемат като казани за днешния ден" допълва проф. Христова.

Ето един пример: по повод редакционния екип на в. "Литературен фронт" на 15 юли 1957 г. с огромно огорчение писателят е записал: "Колко лесно се купува българският елит! Колко е бил прав навремето Гьобелс, когато казваше изобщо за елита: "Интелектуалците ли? Аз ще ги имам с ласкателства и пари."

Когато Константин Константинов издъхва в дома си в София на 3 януари 1970 г., сестра му, художничката Донка Константинова, с която са неразделни спътници цял живот, преди дори да извика лекар, се обажда на поета Валери Петров.

С него Константинов бил най-близък през последните години от живота си. Валери Петров получава и съхранява над 30 години скромния архив. По изрично записаната воля на Константинов го предава чак през 2002 г. на Националната библиотека.

Константин Константинов е роден през 1890 г. в Сливен. Завършил е право, работил е като съдия, прокурор и адвокат, но още от 17-годишен пише и публикува в литературните издания, а през 1914 г. издава сп. "Звено" заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов.

Автор е на разкази ("Приказки за теб", "По земята", "Трета класа"), на романа "Кръв", на есета и пътеписи ("Нашата земя хубава", "Върхове"). Той е един от най-добрите преводачи от руски и френски език. (вижте произведения на писателя в (chitanka.info)

С издаването на "Път през годините. Неиздадени спомени" Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методии" поставя началото на поредицата "Отминалото. Неизвестно за известните", в която ще се появят неиздадени спомени, дневници и литературни творби на именити български писатели, които се съхраняват във фондовете й.