В секи човек, който се разхожда в модерен хранителен магазин е разглезен от богатия избор на храни. От 2008 г. средният брой продукти, които се предлагат в среден по големина супермаркет е около 47 000.
Има обаче един определен продукт, който никога не трябва да се появява в пазарската количка на човек, въпреки че има своето място в историята като храна, особено в отчаяни времена – човешко месо.
Канибализмът удря човешката съвест, както могат да го направят малко други табу действия, предизвиква смесица от страх, презрение и обикновено гадене. Но хората, които ядат хора, са неразделна част от нашата история.
Дори още преди съвременните хора да започнат да бродят по Земята, нашите предци са практикували канибализъм.
Хомо антецесор
Хомо антецесор, последният общ прародител на неандерталците и съвременните хора, разчитал редовно на канибализма, дори когато е имал други източници на храна на разположение. Тези хора понякога си организирали канибалски празници, а членове на вражеска група били включени в менюто. Останките от костите са намирани заедно с костите от древни мечки, мамути, лисици и други животни.
Неандерталците срещу хората
В началото на историята на нашите видове, неандерталците и хората са съжителствали. Те живеели заедно, ядели заедно, а също и се изяждали едни други.
През периодите на глад неандерталците допълвали менюто си с канибализъм, твърди проучване от 2006 г., изследвало осем неандерталски скелета на възраст 43 хил. години. По костите имало доказателства за рязане и разкъсване - индикации, че тези хора са били разфасовани. Останките били намерени в подземна пещера в Ел Сидрон, Испания.
Най-ранните хора в Европа, преди 32 хил. години, са практикували ритуално човекоядство. Най-старото доказателство за канибализъм предполага, че хората ядели други хора не с цел изхранване, а по-скоро като част от погребални ритуали.
Военна обсада
Появата на военната обсада преди 5000 години стартира надпревара във въоръжаването между нашествениците, които търсят все по-разрушителни оръжия и защитниците, които строели все по-високи и силни укрепления, за да отблъснат атака.
Цялото население на град или село понякога е хващано в капан, който може да е с продължителност от седмици, месеци или дори години. През това време, ако доставките от външния свят са отрязани, жителите са били принудени да прибягват до крайни средства за оцеляване, включително канибализъм. По време на римската обсада на Йерусалим през 70 г. пр. н.е, глад и болести тормозели жителите на града и те прибегнали до канибализма, за да останат живи.
Жертвите на обсадата не винаги са тези, които е трябвало да прибягват до тази крайна мярка. След обсадата на Маарат победителите – кръстоносците, разполагали с ограничени доставки и за да оцелеят, използвали труповете на победените от тях мюсюлмани за прехрана.
Медицински трупове
До Средновековието канибализмът предимно се е практикувал като допълнение към основното хранене. Практиката да се включват човешки останки в лекарствата започнала някъде към XII в. и се превърнала в нещо обичайно.
Починалите неволно дарявали телата си на медицинската наука, тъй като били крадени от египетски гробници или ирландски гробища. Използвани са били кости, кръв или мазнини за лечение дори на най-чести и леки болежки като главоболието например.
Не е имало значение, че консумацията на друго човешко същество всъщност може да е вредна за здравето. Прионовите болести, разпространявани чрез канибализма, могат да образуват в мозъка дупки като гъби, състояние известно като "спонгиформни енцефалопатии".
Използването на медицински трупове започва да изпада в немилост през XVI в, но продължава да се практикува чак до XVIII в. В някои части на Африка същото варварство, но в доста по-тежка форма, продължава да се практикува. Там предимно албиноси биват убивани и заколвани за магическа защита и направата на лекарства.
Епохата на откритията
Епохата на откритията среща цивилизации, които не са имали връзка една с друга и културните сблъсъци, в допълнение към многото физически конфликти, са неизбежни.
Когато йезуитите срещат ирокезите, Мохок и други племена, те с отвращение и изненада отбелязват, че тези индиански групи практикуват канибализъм. Яденето на човешка плът не е било просто гастрономически опит, а част от ритуал за укрепване на племето или с цел унижаване на врага.
Същото важи и за племена от Централна и Южна Америка, като ацтеките или инките, които практикуват канибализъм като част от жертвено религиозен обред.
Джеймстаун
Шепа индиански племена обаче не са единствените канибали в Новия свят, тъй като някои колонисти сами е трябвало да прибегнат до отчаяната мярка, за да останат живи. Като първо постоянно английско селище Джеймстаун отваря вратата към Новия свят за британците. Основана през 1607 г., колонията оцелява дори и през тежкия период между 1909 и 1910 г., известен като "гладното време", когато три четвърти от преселниците са загинали.
Отчаянието в колонията нараснало толкова много, че те прибягват до консумиране на тялото на 14-годишно момиче, показват архелогическите доказателства. Момичето, което археолозите наричат Джейн, вероятно е пристигнало в Джеймстаун през август 1909 г., месец преди зимата. Според изследователите тя най-вероятно не е единствената жертва на канибализъм от страна на 60-те колонисти, които оцеляват до пролетта.
Канибалите на XX в.
XX в. постави началото на земеделската революция, която ще позволи на съвременните цивилизации да произвеждат повече от достатъчно храна, за да се отговори на глобалното търсене. За съжаление Зелената революция може да увеличи само производството на храна, а не непременно продоволствената сигурност.
Гладът в СССР през 20-те и 30-те години на миналия век отнема живота на милиони хора и принуждава оцелелите да се обърнат към канибализма. В Китай Великият китайски глад също отнема милиони животи и кара мнозина да ядат мъртвите, за да оцелеят. Когато гладът удря Северна Корея, през 1990 г. по време на режима на Ким Чен Ир, туристите, които посещават страната докладват, че са ставали свидетели на случаи на канибализъм.
Племената в Нова Гвинея
Племето Короваи е сред последните известни консуматори на човешка плът. Според австралийския журналист Пол Рафаеле, който прекарва известно време с племето през 2006 г., когато член на общността умре при мистериозни обстоятелства, най-често заболяване, короваи вярват, че той е бил под влиянието на какуа - вещица. За да се противодейства на магическите сили на вещицата, която разяжда човека отвътре навън, племенен обичай е членовете на племето да изядат месото на мъртвия, като един вид отмъщение.
Това не означава, че само естествената смърт води до канибализъм. Племена в Нова Гвинея също така убиват съперници и ги консумират ритуално. През 2012 г. властите в Папуа Нова Гвинея повдигат обвинения на 29 членове от едно племе за смъртта на седем знахари. Канибалите са вярвали, че ако изядат органите на знахарите, ще бъдат възнаградени със свръхестествени сили.
