А нализ на костите на врата на предшественик на семейството на жирафите разкрива как днешните представители на вида са се сдобили с изключително дългата си шия.
Отдавна се смята, че вратът на жирафа е резултат от еволюция, но досега учените са били лишени от вкаменелости, които да го доказват, пише Ей Би Си Нюз.
В доклад, публикуван в Royal Society Open Science, учените изследват фосили на „преходен“ или „междинен“ вид, съществувал преди 7 милиона години.
Констатациите на учени от Технологичния институт в Ню Йорк се основават на анализ на изкопаеми прешлени на Samotherium major – животно, подобно на жирафите, живяло през късния миоцен в горите на Евразия – от Италия до Китай.
От предшественика на жирафите са се появили два еволюционни клона. В единия се развило окапито – бозайник с къс врат, който живее в централна Африка, а в другия – жирафите.
Както всички бозайници, членовете на семейството на жирафа имат 7 шийни прешлена.
Докато вратът на днешния жираф е дълъг около 2 м, то този на Samotherium major е бил около половината от тази дължина, а врата на окапито е дълъг едва 60 см.
Според проучването удължаването на врата еволюира на два етапа.
При първия се удължава краниалната или черепна част на прешлените, а при втория – опашната или крайна част на всеки прешлен.
Костите на врата на този вид са по-къси, отколкото на съвременните жирафи, но по-дълги, отколкото на единствения техен жив сродник – окапито.
Изглежда също така, че Samotherium major е държал врата си вертикално като жираф, а не хоризонтално, както правят кравите, например.
Макар Samotherium major да не е пряк предшественик на жирафите, то той е близък до него, на което се основат и заключенията на учените.
