А мериканският инвеститор Уорън Бъфет казва: "В един човек търсиш три неща като цяло. Интелект, енергия и почтеност. Но, ако последното липсва, не си правете труда да се занимавате с другите две".
В идеалния случай ти се иска да ги има и трите, но хората не винаги ги съчетават. Трудно бихме наели някой на работа, ако търсим личност, която съвместява и трите качества, пише "Бизнес Инсайдър".
Ето защо в крайна сметка се оказваме изправени пред всякакви комбинации. Много хора смятат, че най-големият проблем са глупавите хора. (Това е спорно, тъй като интелигентните хора без капка почтеност са още по-лоши. Те познават системата, политиката и често се оказват в сивия сектор.) С или без почтеност много по-лесно е да се отървеш от неинтелигентен човек, отколкото от интелигентен.
Ако значително опростим нещата (и премахнем почтеността от уравнението), в крайна сметка ни остават четири комбинации: глупави и трудолюбиви хора, глупави и мързеливи, интелигентни и трудолюбиви и интелигентни и мързеливи.
Какво обаче се случва с умните и мързеливи хора?
Ерих фон Манстайн, един от най-добрите военни стратези на Хитлер, описва Курт Гебхард Адолф Филип Фрайхер фон Хамерщайн-Екворд – бившия командир на Райхсвера (бел. ред. германска военна организация, съществувала от 1919 до 1935 г., когато е обединена с новосъздадения Вермахт), като "може би един от най-умните хора, които съм срещал".
Уменията и на двамата са признати в следния цитат на Курт фон Хамерщайн-Екворд, благодарение на който стигаме до същината на въпроса: "Аз разделям офицерите си на четири групи. Те са: умни, прилежни, глупави и мързеливи. Обикновено имаме комбинация от две от тези характеристики. Някои са умни и прилежни - тяхното място е в Генералния щаб. Следващата партида са глупави и мързеливи - те съставляват 90% от всяка армия и са подходящи за рутинни задачи. Всеки, който е умен и мързелив, е квалифициран за най-високите ръководни постове, защото притежава интелектуална яснота и спокойствие, необходими за вземането на трудни решения. Трябва да се пазим най-вече от глупави и трудолюбиви хора, те не трябва да бъдат товарени с отговорности, защото само ще създадат неприятности".
В това всъщност има голям смисъл.
Глупави и мързеливи
Можеш да използваш неинтелигентните и мързеливи хора, като разделиш работата на части. Това се прави постоянно, като работата се разбива на малки рутинни задачи, създават се политики и процедури, които премахват всякаква необходимост от преценка. Това се случва например в компании като "Макдоналдс", а всички тези хора са лесно заменими.
Глупави и трудолюбиви
Фон Хамерщайн-Екворд признава, че тези хора не правят "нищо друго освен да вредят". Според него те трябва да бъдат уволнявани незабавно. Въпреки добрите им намерения, те често просто създават още повече работа на останалите хора.
Интелигентни и трудолюбиви
Всеки иска да е обграден от такива хора. Курт фон Хамерщайн-Екворд вероятно би ги сложил в средното управленско ниво, в което има смисъл. Виждаме ги като типичните фирмени мъже: безопасни, надеждни и следващи правилата.
Вероятно Фон Хамерщайн-Екворд вижда в тях хора, които не биха оспорили твърдение на авторитетна личност и не биха изказвали мнение. Причина за това може да е фактът, че те са твърде разочаровани от абсурдите, които се случват около тях. Друга причина за това може да са големите им амбиции за израстване в йерархията. Да си умен и безпрекословно да изпълняваш нареждания е може би най-лесният път към повишението.
Интелигентни и мързеливи
Би било голямо предизвикателство да работиш с такива хора. Те делегират права и се доверяват на други хора да им вършат работата. Те не гледат нещата под микроскоп, те задават въпроси. Избягват непродуктивни дейности (като срещи за обсъждане, бюрократичност и т.н.).
Този тип хора не търси постигане на консенсус, защото често това означава повече работа, а не по-малко. Концентрират се само върху няколко ключови приоритета. Тези хора не тичат насам-натам с готови решения, в търсене на проблеми. Най-често те нямат желание да се придвижват нагоре в йерархията на една организация, което им дава свободата да бъдат различни.
