Хората сме създадени така, че вечно търсим и искаме повече. Много рядко си даваме ясна представа колко много всъщност сме постигнали и колко много имаме.
Повечето пъти се сравняваме с околните и си казваме, че не ни е достатъчно, не се справяме добре в живота, пропускаме шансове и допускаме грешки. А дали това е наистина така? Дали трябва да съдим себе си толкова сурово?
Помните ли видеото с експеримента, в който участници трябваше да дадат оценки за себе си и се оказа, че близките им ги ценят къде-къде повече?
В такива моменти си даваме сметка, че няма значение какви толкова успехи постигаме, а е по-важно как ни подкрепят хората около нас.
Защото каква стойност биха имали мечтите, ако няма с кого да споделим радостта от тяхното сбъдване...
Последвайте ни
