Въпреки адската жега всеки юли около 90 бегачи от цял свят се събират тук, за да прекарат съвсем доброволно и съзнателно (или не чак толкова съзнателно) около 60 часа, в опит да спечелят най-трудния ултрамаратон в света.
217-километровото трасе на "Бадуотър" преминава през марсиански пейзажи, нажежени до бяло повърхности и разтопен асфалт. На 27-ия километър бегачите попадат във Фърнис Крийк – мястото, където е измерена най-високата температура в САЩ (57°С). След което трябва да изкачат три планини, да се преборят с халюцинации, бунтуващи се стомаси и поне една дълга нощ, прекарана в бягане, преди да стигнат до финала. Ако изобщо стигнат до финала.
В стремежа си да успеят да подчинят жегата и нечовешките изпитания, на които подлагат своето тяло, дух и психика, мнозина от участниците прибягват до екстремни решения. Така например има атлети, които се подлагат доброволно на операция по отстраняване на ноктите на краката – за всеки случай, за да не им се налага да го правят по-късно сами, защото краката на бегачите на свръхдълги разстояния често се покриват с такива страшни мехури, че те са принудени да изтръгват ноктите си, за да облекчат напрежението. Екипите на други състезатели пък носят със себе си огромни сандъци, подобни на ковчези, пълни с лед или студена вода, в които участниците в страховития "Бадуотър" могат да отдъхнат за няколко минути, преди да се върнат към пустинния ад.
Но всичко това не е гаранция, че ще се спасите от халюцинации. Историите за тях са различни, а преки участници и потърпевши са прегрелите атлети. Един крещял и се криел всеки път, когато видел светлината на фенерче, убеден, че това е приближаващ влак, докато друг се наслаждавал на приятната компания на знойна млада красавица в сребрист бански. Лолитката, която пушела и карала летни кънки рамо до рамо с него в продължение на няколко километра през Долината на смъртта, се изпарила изведнъж в трептящия от жегата въздух, без дори да му каже името си. Що за хора са ултрамаратонците и защо е нужно да бягат такива чудовищни дължини в условия като тези?
На този въпрос може да отговори само човек, който е успял да спечели "Бадуотър". И то две поредни години! През 2005 г. Скот Юрек поставя тогавашния рекорд за преминаване на трасето – 26 часа и 36 минути! Но това не е всичко, защото само две седмици по-рано атлетът печели и ултрамаратона "Западните щати", тежко 160-километрово състезание в Калифорния, определяно като едно от най-старите и популярни трасета. Какво споделя той за бягането в Долината на смъртта?
"Бадуотър" е най-самотният от всички ултрамаратони. Древните пясъчни дюни се стелят в долината като вълни. Насред нищото лежат огромни камъни. Солената равнина потрепва и омайва с измамната си красота.
Въпреки поетиката Юрек е един от най-коравите състезатели, превърнал се в жива легенда в бягането на ултрадълги разстояния. Той е и първият, успял да надбяга легендарните свръхчовеци от племето тараумара по време на уникалното състезание в Медните каньони на Мексико, история, разказана в бестселъра на Кристофър МакДугъл – "Родени да тичат" (изд. "Вакон").
Сега за първи път Скот Юрек разказва историята на своя успех, свързана с тичането и каляването на волята, разбивайки паралелно стереотипите относно храната, осигуряваща оптимални постижения на спортистите. „Яж и тичай” е пълна с невероятни, екстремни истории за издръжливостта и състезателния дух, изумителни научни факти и достъпни практични съвети, в това число и любимите вегански рецепти на Скот.
Невероятно четиво, което издателство "Вакон" ви дава шанса да закупите сега с 13% отстъпка.
Последвайте ни
