Фронтменът на американската глем рок банда W.A.S.P. (WASPNation.com), която бе сформирана през далечната 1982 г., всъщност е един от основателите й.
Той е и единственият член от оригинала на групата, който остана част от нея и верен на феновете си и след три десетилетия на сцена.
Роденият на 4 септември 1954 г. в Стейтън Айлънд, Ню Йорк, музикант всъщност е в този шоубизнес от крехката 16-годишна възраст.
Още преди това обаче свирил на китара и разказва, че
на 9 спечелил първите си пари от музика – 16 долара и 35 цента.
След като участва в създаването на няколко групи, с които се разделя впоследствие, накрая идва и W.A.S.P. - едно метъл начинание, което се задържа успешно вече 30 години на сцена и радва феновете си от цял свят. Включително и българската публика.
Сега той и групата му идват в страната ни за шести път като част от дебютното издание на "Лауд фестивал 2012", организиран от "Лауд концертс", който ще се проведе на 2 и 3 юни близо до парка на Терминал 2 на летище София.
Ексклузивно за Vesti.bg Блеки разказва какво е усещането да си 30 години на сцена, кой е един от най-трудните мигове в живота му и какво се кани да направи с българските си фенове:
- С W.A.S.P. идвате за шести път в България. Кажи ми какви са впечатленията ти от страната и културата ни?
- Трудно ми е да кажа, защото никога не сме прекарвали достатъчно време в България. Приятелите ми тук, в Америка, много често ме питат какви са местата, на които съм ходил. А аз им казвам: "Ами не знам". Те отново подпитват: "Какво си правил през всички тези години?", а аз им отговарям: "Слушайте, сядам в самолета и виждам какво е вътре. Пътувам. След това кацам на летището и виждам какво е там. След това виждам какво е в хотелската стая, после в гримьорната. Накрая излизам на сцената. После правя същото в обратен ред. И всеки път е това". Просто нямам времето да остана за повече на местата, на които искам. Единственото, което мога да кажа като впечатления за България, са хората, с които съм се запознавал. Просто фантастични! Но и това е най-важното впечатление за всяко място – хората, нали?
- W.A.S.P. вече 30 години е на сцена, а ти си единственият член на групата, който е останал от самото й основаване. Как успя да се самосъхраниш през всички тези години?
- Мисля, че всичко е въпрос на страстта, която изпитваш към онова, което правиш. Аз съм обързан емоционално с това. И ако някой ме попита дали съм усетил как са минали тези 30 години - не. В някои аспекти дори имам чувството, че е минала само година, може би две. Ако се забавляваш от това, с което се занимаваш, времето минава страшно бързо и му се наслаждаваш. Ако правиш обаче нещо, което мразиш, времето минава много бавно.
- А кой е най-трудният момент, през който трябваше да минеш през всички тези години?
- Може би най-трудният момент беше в края на едно турне. Тогава бандата беше на път да се разпадне. Не знаех какво да правя, къде да отида. Помня, че свирихме в Калифорния и две вечери поред бяхме на онази голяма сцена. В края на първия концерт, когато шоуто свърши, се качих на покрива на арената и плаках. Останах там цялата нощ. И тъй като сградата е в непосредствена близост до океана, просто стоях и го наблюдавах – гледах вълните. Мислех си: "Само преди часове бях долу, на сцената, хиляди хора бяха там и ме гледаха. А сега съм на покрива. Сам. Гледам океана. Какво не е наред?" Но знаех, че групата не е щастлива. Имахме още шест седмици концерти и след това се чудех какво ще правя. После просто отидох в звукозаписното студио.
- Благодаря ти за откровеността. Знам, че по време на турнето "Beast of Babylon world tour" сте отменили два концерта, защото организаторите са искали пари от феновете ви за пропуски, за да им разпишете автогафи. Значи парите не са по-важни от музиката...
- Ами, виж – всички музиканти трябва да получават заплащане за труда си – трябва да живеем някак, да помагаме и издържаме семействата си. Но има разлика между това да ти плащат за нещо, което правиш, и да ограбваш феновете. Тогава работихме с едни промоутъри, които дори не ни бяха уведомили за тези пропуски. И не знаехме до момента, в който не пристигнахме, за да изнесем концерта си. Аз лично не знаех, защото тогава давах интервюта до 18 ч. Мямах представа какво се случва. В следващия момент прекрачих прага и организаторите ме попитаха къде искам да се срещна с феновете и да им разпиша автографи. А аз му казах: "Какви ги говорите?, а те ми обясниха, че трябва да го направя, защото почитателите вече са платили. Бях шокиран.
Той ми показа колко фена и какви пари са давали, за да се срещнат с мен. Обясних му, че няма да взимам пари на почитателите си и, че на никого не съм дал съгласието си за подобно нещо. Тогава им казах, че трябва да върнат парите на всички и ако не го направят, ще отменя шоуто на мига. След 30 минути казаха, че това няма как да стане. И аз отмених концерта...
Хората трябва да разберат колко важно беше. Не се намирахме на някакво забравено то Бога място. Ние бяхме в центъра на Ню Йорк – това е голяма работа. Затова излязох, качих се върху автобуса, с който пътувахме на турнето, и пред всички фенове обясних каква е ситуацията. После слязох, седнах и започнах да разписвам автографи в продължение на 3 часа. Когато свърших, си тръгнахме.
- Направил си възможно най-правилното нещо...
- Да, човек трябва да има смелостта да се изправи срещу промоутърите, защото много от тях притискат групите. Вярват, че ако го правят, ще спечелят пари, а от своя страна, ако музикантите не изпълняват каквото им се каже, пропускат възможността за концерти. Но човек трябва да прави каквото е редно. Дори и да губи пари. И ако повече групи се изправят срещу промоутърите, феновете няма да бъдат ограбвани и няма да се случват.
- Знаеш ли, винаги съм се чудила какво точно значи W.A.S.P. Чувала съм и съм чела толкова много интерпретации. Какво е твоето обяснение.
- Имам свое обяснение, но не съм казвал на никой (Смее се). Още в началото искахме името да бъде абривиатура – нещо, което никой не беше правил до този момент. Идеята ни беше зад тези букви да стои смисъл и хората да се питат какъв е той. И явно има ефект, щом и след 30 години всички се чудят.
- Разкажи ми повече и за стила на обличане на групата. Костюмите ви винаги са много пищни и запомнящи се. Сигурна съм, че имате стилист, но, честно, и в живота ли сте толкова суетни или всичко е в името на шоуто?
- Не знам. Винаги съм вярвал, че същността на един артист – дори и само малка част от нея, излиза на яве, когато е на сцената. То е като актьорската игра. Винаги съм се смял на хората, които играят лоши герои във филмите, и казват, че всъщност не са такива. Напротив – са, може и съвсем малко, но ако не беше така, нямаше да изглеждат реални.
- Значи ти си това, което виждаме?
- Да, това е част от мен.
- А какво ще кажеш на всички фенове на W.A.S.P. и Блеки в България, които очакват концерта на групата на...?
- Идваме, за да ви подлудим! Наистина!
