Б лизо 5 000 миряни от цялата страна се поклониха пред откритата наскоро икона на "Светата Дева с Младенеца" в Лопушанския манастир, каза за БТА Величкият епископ Сионий, игумен на манастира.
Чудотворната икона, която е на най-малко 300 години, бе открита преди дни, зазидана в стените на храма на Лопушанския манастир. Това става след
пророчески сън на силно вярваща християнка - Мария от столицата,
разказа дядо Сионий. Той допълни, че жената е била сред посетителите на манастира в неделя. Дошла е тук за първи път заедно с децата си, но е пожелала да остане анонимна, поясни дядо Сионий.
Само през почивните дни пред иконата на Светата майка са се поклонили близо 4 хил. души. Хората вярват, че иконата е чудотворна, защото е намерена след чудно знамение, има уникален сребърен обков, характерен за такива икони, разказа дядо Сионий.
Величкият епископ посреща всички дошли в манастира, сяда на чаша кафе или чай с тях и разказва прелюбопитната история на Лопушанския манастир "Св. Йоан Предтеча" и историята на иконата. Най-вероятно
иконата датира от средата на 17 век и е спасена преди опожаряването на манастира по време на Чипровското въстание,
категоричен е дядо Сионий. Една от легендите за Лопушанския манастир разказва, че преди да бъде опожарен, в средата на 17 век, местните хора спасили иконите, а после в средата на 19 век, при новия градеж ги върнали обратно. В сегашния си вид манастирът бил завършен през 1856 г. благодарение на усилията на монасите Дионисий, Герасим и Гедеон.
Много е възможно иконата да е била зазидана в стената в знак на почит към загиналите четници и другите избити невинни българи, смята дядо Сионий. Разказва, че сред първите, които са му позвънили е бил професор Божидар Димитров, който е обещал да дойде и негови експерти да определят точното време на създаването на иконата.
Няма да я реставрираме засега, а само ще бъде частично почистена и консервирана по специална технология в лаборатория на Националния исторически музей, обясни дядо Сионий. В момента иконата е поставена пред олтара в голямата черква на манастира. Първата история на Лопушанския манастир, написана по съхранената до днес кондика, е дело на учителя Иван Първанов. Кондиката - летописна книга на манастира, се съхранява в Държавния архив в Монтана. Лопушанският манастир впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики.
Храмът е посветен на св. Йоан Предтеча. Той съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Лопушанският манастир бил любимо място на писателя Иван Вазов. Тук той написал части от най-известния си роман "Под игото".
Манастирът "Св. Йоан Кръстител" днес е действащ мъжки манастир. Обявен е за архитектурно-художествен паметник на културата от 1973 г. Храмовия си празник светата обител чества на 7 януари - деня на Св. Йоан. Манастирската църква е втора по големина в България. Храмът е кръстокуполен, с три кораба и пет осветени кубета. В манастира се съхранява чудотворна икона на Света Богородица - поклонници твърдят, че навеждайки се над нея, се виждат как текат вадички с миро. Друга голяма ценност е иконата на Иисус Христос, чийто поглед следва посетителите, където и да се намират в църквата. Манастирската църква е украсена с каменни релефи отвън. По стените няма стенописи, но вътре се намира един от най-красивите дърворезбовани иконостаси у нас.
През 1863 г. Дионисий, който станал игумен на манастира, довел иконописците Станислав и Николай Доспевски - племенници на възрожденския иконописец Захари Зограф от Самоков, да изпишат иконостаса. За филигранната дърворезба бил нает Стойчо Фандъков. Дионисий е приемал и Васил Левски, когато идвал по народните дела в този край. Игуменът станал и председател на местния революционен комитет.
Дионисий отворил и килийно училище, в което на четмо и писмо се обучавали момчета от околните села. Манастирският храм е умалено копие на Рилския манастир. Такъв величествен и красив искал да го направи възродителят на манастира Дионисий през 1850 година. Сам с майстор Лило от сръбското село Славине отишли до Рилския манастир, за да вземат тертипа му. Тъй като майсторът бил неграмотен, като се върнали, не могъл да възстанови вида на Рилския манастир. Затова Дионисий го пратил втори път - да гледа и да изреже с нож на дъска рилската църква. Като си дошъл, майсторът изплел с лескови пръчки макет на църквата, по който след това съградили лопушанската.
Огромна секвоя може да се види на входа на храма. Близо 80-годишното сега дърво било подарено на Лопушанския манастир и засадено до входа на храма в чест на раждането на Симеон Сакскобургготски. В момента се извисява на голяма височина, макар буря преди години да откършила 15 метра от върха й. Дървото е сред атракциите на светата обител.
Дионисий - игуменът възродител, умира през 1881 г. и е погребан в Лопушанския манастир. Иконописецът Николай Доспевски е нарисувал портрет на будния монах, който сега се намира в Националната художествена галерия в София. Едва 133 години след смъртта му в Георги Дамяново решават улица да носи името на архимандрит Дионисий, което ще се гласува на предстоящото заседание на Общинския съвет. Днес манастирският двор прилича на строителна площадка. В единия му край се довършва разширението на хотелската част, достроява се новият зимен храм "Свети Панталеймон и Петка Римлянка", сваля се мазилката на стария, за да бъде направена нова.
Тази година, разказва дядо Сионий, в Лопушанския манастир ще бъде открит музей, в който ще бъдат изложени стари икони, книги и църковна утвар, свързани с православната вяра. Една зала ще бъде пригодена за гости. В нея монасите ще изнасят уроци по православие и ще прожектират филми с християнска тематика. В Лопушанския манастир от преди Нова година живеят 7 бежанци от Сирия. За голямото семейство се грижат йеромонах Христодул и послушниците. В манастира има и място за гости.
