Възстановяват уникална тракийска двуколка

У�к �калната посребрена бронзова колесница двуколка от Дългата могила край село Караново ще бъде възстановена и изложена.

Съвместният проект е на община Нова Загора, сдружение "Културни проекти" и банка ОББ.

Начинанието включва изработката и експонирането на неин макет, както и излагането на реставрираните оригинални части.

Преди началото на възстановителните дейности, между 16 до 22 септември в Mall of Sofia има експозиция на украсата. Сплав, наподобяваща злато, я прави без аналог в находките от античността.

Оценката на двуколката, направена от Националния археологически институт с музей при БАН, възлиза на 250 хил. лева.

Научен ръководител на проекта е археологът и експерт по тракийски колесници Веселин Игнатов от Историческия музей в Нова Загора.

Предвижда се още пътуваща изложба "Златната колесница на траките" да обиколи България през 2010 г., преди макетът да заеме своето място в музея или в един евентуален бъдещ Център за популяризиране и проучване на античната кола.

През 2009 г. ОББ финансира и продължение на разкопките от 2008 г., при които бе открита четириколката край село Караново.

В началото на т.г. Веселин Игнатов прави изненадващо откритие. Рентгенова снимка на ръждясал метален лист, запазен в хранилището на градския исторически музей, разкрива под корозиралата повърхност декоративна плоча.

Тя изглежда е украсявала тракийска колесница двуколка, датираща от 2 век, и проучена през 1976 г. при Дългата могила, до село Караново, от тогавашния директор на музея Митьо Кънчев.

Апликацията на антична кола е с размери 52 см на 12 см и дебелина 0,3 см. Тя е украсявала долната задна част, гърба на коша на колесницата.

Луксозната пътническа кола с меко окачване е оригинална с конструкцията и украсата си, която се допълва от други апликации, сред които изпъкват три - бюст на Херакъл и две глави на горгоната Медуза.

Антична сграда украсява апликацията

След шестмесечни усилия реставраторката Силвия Борисова разкрива декорацията на колата - удивителна картина на празнично украсена сграда (вероятно храм), "нарисувана" преди повече от 18 века с помощта на плоска инкрустация от наподобяваща злато сплав и детайли от мед върху метален лист.

Сградата е представена вероятно в някакъв тържествен момент, защото между колоните е избразена богата растителна украса - четирилистни детелини, гирлянди от лаврови клончета, палмета, лози и гроздове.

Бургаският археолог Костадин Господинов се е заел с тълкуването и семантиката на фигурите от апликацията.

Апликацията е без аналог в световната археология

дори без наличие на злато в изработката. Тя е комбинация от три различни материала, съчетани в произведение на изкуството с висока художествена стойност.

В днешните български земи, някогашна част от Римската империя, при археологически проучвания и, за съжаление, при иманярски набези са открити останките на над 200 колесници.

До този момент в някогашната империя има намерени още две колесници - една при разкопки в Помпей и една в Ефес, както и над 20 в днешна Унгария.

Концентрацията от находки на коли по българските земи се дължи основно на погребалните ритуали на траките, които са полагали колесници двуколки или четириколки,

за да служат на починалите в задгробния живот

След установяването на римското господство в земите на траките през 40-те години на 1 век, до края на 2 век тракийската аристокрация притежава добър икономически статут, сравнителна независимост и земеделски владения, което вероятно дава възможност на знатните тракийци да притежават по няколко колесници.

Това позволява наследниците на починалия господар без притеснение да отделят една от тях, заедно с впрегатните коне, за нуждите на покойника в царството на сенките.

Веселин Игнатов е водещ европейски специалист по антични коли. През 2007 г. при разкопки в местността Триъгълника открива две двуколки, а през 2008 г. и една четириколка отново в могила до Караново. Материали и снимки за откритията му намират място в американското списание Archeology.

Повече информация за проекта можете да намерите в уебсайта на проект "Български столици, твърдини и светини" на адрес Svetini-bg.net.