Творби на Йоан Левиев от негови експозиции в САЩ са подредени в изложбата "Завръщане", която бе открита на 21 септември в галерия-книжарница "София прес".
Изложени са 14 работи - живопис и акварели, рисувани между 1982 и 1989 г.
Това е всичко, останало от общо четири изложби на Йоан Левиев в САЩ, които са били много успешни - на една от тях дори са откупени наведнъж 20 работи.
През 1986 г. художникът излага платната си първо в "Мондриан" - един от най-престижните и скъпи хотели в Лос Анджелис, наскоро обновен по проект на Филип Старк, а после и в галерия "Ашкенази".
Три години по-късно е изложбата "Акварели от България" в галерия "Лори Кей".
Последната изложба зад океана е през 1991 г., три години преди смъртта на Йоан Левиев.
Непродадените творби остават повече от 20 години в дома на джазвиртуоза Милчо Левиев, брат на художника.
Наскоро той дари огромния си музикален архив на Нов български унивреситет и заедно с него в България се завърнаха картините на брат му.
Три от акварелите са изминали още по-дълъг път, защото са рисувани през 1982 г. в Париж, по време на престоя на Левиев в ателиетата Сите Дезар.
Повечето от платната в изложбата са от цикъла "Песен на песните", по който авторът е работил няколко години.
В образа на цар Соломон специалистите разпознават самия художник, който и в този цикъл смело се самоиронизира.
Йоан Левиев се е изобразявал с много лица - като шут, владетел и сатир, триумфиращ и разочарован, сигурен в себе си и изпълнен със съмнения, дори гол пред платното с четка в ръка. И в тази изложба той сякаш гледа от своите картини - едно истинско "Завръщане".
Семейството на Левиев пази и медийните публикации в американската преса. Статията на в. "Лос Анжелис Таймс" е озаглавена "Еееееето го Йони". За нея е използвано емблематичното изречение, с което повече от 30 години канят на сцената Джони Карсон, най-известният водещ на ток шоу в историята на американската телевизия, от когото се учат Дийвид Летерман и Джей Лено.
В интервютата, които дава в Америка, Левиев дава откровени отговори на всякакви въпроси, свързани с България и макар че ерата на интернет е още далеч, отзвукът из коридорите на социалистическата власт не закъснява.
Случаят е описан сполучливо от изкуствоведа Филип Зидаров в статията му "Пътникът в една посока", публикувана непосредствено след смъртта на художника.
