А от 5 до 10 август Бабак Салари води интензивен курс по социална фотография в село Горна Бела Речка.
Бабак Салари започва да се занимава с фотография като тийнейджър в родния си град Шираз в Иран. На 21 години е затворен за шест месеца от режима на аятолах Хомейни за политическата си дейност. Прекарва една година като бежанец в Пакистан, след което отива в Канада, където продълава да учи и да се занимава с фотография.
Салари е и преподавател в Монреал, интересите му в документалистиката са свързани с малцинствата, обитаващи периферията на обществото: ирански творци - бежанци в Северна Америка и Европа; матриархалните туземни общности в Мексико; хомосексуалистите и травеститите в Куба; бежанците и пострадалите във войните в Афганистан, Пакистан, Ирак и Палестина.
Последният му проект "Травми и чудеса: портрети от Северозападна България" е за загубата и болката на хора, чийто семейства се разпадат, защото някои заминават на работа в чужбина.
Това е втори съвместен проект на Бабак Салари и българската журналистка Диана Иванова след "Моята улица. Кубински истории".
"Салари работи в традицията на Робърт Капа (Robert_Capa) и Себастиао Салгадо (Sebastião_Salgado). Заснети от непосредствена близост, неговите образи разкриват съвършено владеене на черно-бялата фотография.
В изпълненото му с човечност повествование, красиво и тъжно едновременно, нюансите на сивото ни разказват непознати, но нужни истории", е написал писдателят Рауи Хадж.
През 2008 г. Салари посещава за първи път България и Северозападния регион, като гост на фестивала на спомените в село Горна Бела Речка, чийто инициатор е родената в Монтана Диана Иванова.
Дълбоко и лично го трогва темата за загубата, самотата на старите хора, емоционалната трансформация, травмата, през която целият регион преминава през последните 20 години заради миграцията на повечето млади хора към Западна Европа или други части на България.
За Бабак Салари преместването, чувството за загуба на ориентация, болката и изолацията са лични състояния, свързани с принудителното му живеене в изгнание в Канада повече от 25 години.
Заедно с Диана Иванова повече от месец се среща с хора в над 15 села около Бела Речка, Своге, Вършец, Монтана, Враца.
Резултатът са над 50 черно-бели портрета, съпроводени с интервюта за травмите и чудесата, съпътстващи самотата на старите хора в Северозападна България на фона на разрастващата се миграция към Западна Европа.
Европейската премиера на проекта "Травми и чудеса. Портрети от Северозападна България" беше във Виена от 13 април до 30 юни в Института за науките за човека.
Салари е носител e на многобройни награди, включително Gold Addy на Асоциацията на американските рекламисти през 2004 за проекта му Locating Afghanistan. В България издателска къща "Жанет 45" издаде два албума с негова фотография - "Лица. Тела. Личности. Истории от Куба" и "Афганистан - хора и съдби" и "Моята улица. Кубински истории".
Диана Иванова е лауреат на наградата за европейска журналистика Writing for Central and Eastern Europe, присъждана от Австрийската осведомителна агенция АПА. От 2003 г. работи в района на Северозападна България с Фондацията за нова култура (novakultura.org), като съорганизатор на международния Фестивал на спомените в село Горна Бела Речка.
От 2008г. е докторант в Университета "Зигмунд Фройд" във Виена. Сценарист е на документалния филм на Стефан Командарев за Вършец "Градът на жените-баданте" (badantewomen.com).
Последвайте ни
