Свежа кръв за Дракула

Е�н �нта май ще се окаже сезонът на вампирите, след като излезе дори "Безсмъртният Дракула" (Dracula The Un-dead), официално продължение на прочутия роман от Брам Стокър, написано от негов прапраплеменник.

Според АФП обаче новата книга не може да се похвали със същото качество като оригинала.

Съавтор на 51-годишния канадец Дейкър Стокър е Иън Холт (39 г.) от Трансилванското общество на Дракула, който се запалил по идеята за продължение и започнал да издирва "подходящия Стокър", разказва БГНЕС.

След като се срещнал с различни потомци на ирландския писател, Холт попаднал на Дейкър - бивш състезател по модерен петобой и преподавател по физическо възпитание в Южна Каролина.

След шест години проучвания бил написан роман от 500 страници, публикуван в края на септември във Великобритания и Ирландия.

Книгата е осъвременена версия на историята за граф Дракула, която се основава на мита за кръвожадния карпатски владетел от XV в.

За своя роман Брам Стокър (1847-1912) се вдъхновил от образа на граф Влад Цепеш, известен със своята жестокост, припомня АФП.

Неоценима помощ за продължението оказал Иън Холт с енциклопедичните си познания за Дракула, а Дейкър Стокър й придал легитимност с името си, съобщава още БГНЕС.

За новия роман двамата са открили и използвали 124 страници бележки на Брам Стокър.

Действието в "Безсмъртният Дракула" се развива през 1912 г., четвърт век след края на оригиналната творба.

В продължението са въведени нови персонажи - полицейски инспектор и графиня, която е не само вампирка, а и лесбийка.

С разрешение от останалите потомци на писателя, Стокър е включил техния общ предшественик Брам като герой в книгата, допълва БГНЕС.

Впрочем оригиналът бе преиздаден наскоро у нас в поредицата на в. "24 часа" с известни романи от XIX век.

Тази година изд. "Персей" пусна на български и сборника разкази от Брам Стокър "Гостът на Дракула", публикуван за първи път две години след смъртта на автора.

Отново "Персей" издадоха и "Добре дошли в Трансилвания" от руската писателка Марина Юденич. Романът й се описва като

опит за реабилитиране на граф Дракула

чрез най-новите исторически проучвания на личността му, а също така на базата на научни открития в хематологията, които обясняват вампиризма със заболяването порфирия, причиняващо жажда за кръв.

През октомври на български се появиха и книгите от Дарън Шан "Циркът на кошмарите" и "Чиракът на вампира", публикувани от "Егмонт България".

Изданията предшестват появата в кината на екранизацията по първите три от общо 12-те книги, които съставят "Историята на Дарън Шан".

Във филма Cirque du Freak: The Vampire's Assistant във вампирски роли са се снимали Джон Си Райли и Уйлям Дефо, а участват още Салма Хайек, Кен Ватанабе, Джейн Краковски - и Крис Масолия като самия Дарън Шан.

Разбира се, най-очакваното заглавие по екраните е продължението на "Здрач" - "Новолуние", а междувременно в Канада приключиха снимките по третия роман от Стефани Майер, "Затъмнение".

В англосаксонската литература първият вампирски сюжет обаче не е "Дракула", а други

две произведения от началото на XIX век

"Вампирът" от Джон Уилям Полидори е издаден през 1819 г. Легендата гласи, че е написан три години по-рано, и то в същата бурна нощ, когато се ражда "Франкенщайн" от Мери Шели.

Тогава лорд Байрон поставил пред гостите във вила "Деодати" задачата да съчинят по една "история с призраци".

Днес се предполага, че именно разказът за вампира аристократ лорд Рутвен, създаден от 21-годишния Полидори, е първообраз на "Дракула".

Търсят се дори прилики между героя и Байрон, а авторът признава, че за вдъхновение му послужила недовършена притча от големия английски поет.

Смята се също, че Полидори е описал в лицето на младия г-н Обри самия себе си. Героят му придружава благородника при пътуванията му из Европа, докато бездушният красавец Рутвен съсипва живота на хората около себе си.

Скоро след онази нощ във вила "Деодати" Байрон, който е ментор, пациент, работодател - и предполагаем любовник на Полидори, го уволнява.

"Вампирът" е публикуван и се играе на театралната сцена, но през 1821-ва авторът му умира, едва 26-годишен. Три години по-късно си отива и Байрон.

"Кармила" (1872 г.) от Джоузеф Шеридан ле Фану също е определяна като пионер в този жанр - особено за

образите на изкусителни вампирки

Писателят, роден през 1914 г. в Дъблин, има дългогодишен опит като вестникар и автор на истории от "зоната на здрача".

Неговото късно творчество, част от което е и "Кармила", е повлияно от трагичната съдба нас съпругата му Сузана.

Тя заболява психически и в средата на XIX век умира при неизяснени обстоятелства.

"Кармила" излиза само две години преди смъртта на своя автор, в период, когато Ле Фану изпитва финансови затруднения.

Той все още е и потиснат от случилото се с жена му, за което продължава да носи чувство за вина.

Неговата вампирка е красива девойка - висока, стройна, с мек глас и меланхолично излъчване, - а нейна слабост са връстничките й.

Главният персонаж обаче е тийнейджърка, буквално омагьосана от младата непозната.

Днес някои почитатели на филмите и книгите на ужаса смятат жанра за опорочен от съвременните авторки на литературни бестселъри.

Писателките са обвинявани, че са "печалбарки... откраднали вампирите и върколаците от хорър жанра, с който са отраснали не едно и две поколения, за да ги направят романтични и лигави същества и да ги сервират на (...) тийнейджърки, като им взимат и последните левчета".

"Въпрос на време и да откраднат и зомбитата", възмущава се познавач на жанра.