Светлин Русев: Моята супер сила е силната воля

"Талантът е много малък процент спрямо труда, но все пак има малко влияние, нещо като ген спрямо образование и обучение", казва известният цигулар Светлин Русев.

Роден през 1976 г. в Русе, в семейство на музиканти, Светлин Русев започва да свири на цигулка от ранна детска възраст. През 1991 постъпва във Висшата национална консерватория за музика и балет в Париж, в класа на Жерар Пуле, Деви Ерли и Жан Жак Канторов.

Само три години по-късно журитo на Висшата национална консерватория за музика и балет единодушно го награждава с Първа награда за цигулка и Първа награда за камерна музика.

Следва звездна кариера - международни награди от конкурсите в Индианаполис, Мелбърн, “Маргарита Лонг – Жак Тибо”. През 2001 г. е отличен с Голямата награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда за най-добра интерпретация на концерт от Й. С. Бах на Първия международен конкурс в Сендай, Япония.

Днес Русев е концертмайстор на Филхармоничния оркестър на Френското национално радио и концертмайстор и на Филхармоничния оркестър на Сеул. От септември 2008 г. е професор по цигулка в Националната консерватория в Париж. (“Conservatoire National Supérieur de Musique et de Danse de Paris”).

Маестро Русев свири на цигулка Страдивариус от 1710 г. „Camposelice“, предоставена от Nippon Music Foundation.

Сега той се прибира в България специално за предстоящия на 16 и 17 май концерт „Приказка за цигулка” в зала „България”, организиран от "Фортисимо Фамилия".

Какво разказа Светлин Русев за детството, музиката, талантът, трудолюбието и приказките за цигула, вижте в интервю с музиканта:

- Как започна да се занимаваш с музика?
- Без избор с двама родители цигулари. Но после с удоволствие и радост... доста по-късно!

- Кой е най-вълнуващият момент в твоята кариера на музикант?
- Много са, всеки момент на сцената е уникален, но може би "Фортисимо Фамилия", който очаквам с нетърпение!

- С какво се отличава цигулката от останалите музикални инструменти?
- Цигулката е невероятен инструмент, най-много от всички се доближава до човешкия глас, което я прави изключително вълнуваща, но и може би и най-трудният инструмент за свирене...

- Имаш ли поглед как децата възприемат цигулката в България и по света?
- Навсякъде по света я приемат чудесно, захласнати, с огромен интерес, а тази е Страдивариус от 1710 г. и със сигурност ще ги заинтригува и ще им хареса много!

- Смяташ ли, че става все по-трудно децата да се впечатлят с класическото изкуство, понеже са заобиколени от всевъзможни забавления?
- Да, определено, но въпреки това, качеството винаги се оценява и знам, че открехнати и възпитани точно с това велико изкуство, е важно за тяхното развитие и се оценява от децата.

- Кое е по-важно, за да стане човек голям музикант: талантът или усърдието?
- Талантът е много малък процент спрямо труда, но все пак има малко влияние, нещо като ген спрямо образование и обучение.

- С какво те спечели програмата "Фортисимо Фамилия"?
- С всичко, влюбих се в програмата, но трябва да си призная, че за първи път ще работя с актьори и малко се притеснявам.

- Защо смяташ, че родителите трябва да доведат децата си на "Приказки за цигулка"?
- Защото съм видял какво е правено досега и е уникална комбинация между звуците на цял оркестър със соло цигулка, актьорска игра, сценарий и ще е незабравимо за децата, а също така и за големите деца, тоест родителите им!

Моля, довърши изреченията:

- Като дете бях... непослушен.
- После исках да стана... пилот, но се наложи да изчакам доста години, преди да се науча да „карам” самолет.
- Накрая от мен излезе... цигулар.
- Най-голямата ми пакост беше... безброй са, не смея да ги кажа...
- Играех си с... карах колело.
- Най-трудното нещо на света беше... да свиря.
- Детската песен, която си спомням е... „Мила моя мамо”.
- Любимата ми приказка беше... много са и все български!
- Представях си, че... имам супер сила или мога да летя.
- Опитвал съм да свиря на... пиано, флейта, тромпет...
- Исках да разкрия тайната на... космоса.
- Изобретих... по-скоро подобрих модели на лагерница.
- Послъгвах, че... съм свирил, колкото трябва, в редките случаи, когато съм бил сам вкъщи.
- Така и не си признах, че... сме правили доста глупости, карайки бясно пистови и планински бегачи с приятелите ми.
- Най-много мразех, когато... бях наказан (а често бях наказан вкъщи заради закъснения, но и в училище...)
- Прякорът ми в училище беше... нямам спомен, съучениците ми бяха симпатяги.
- Ако бях музикант/певец щях да съм... починал отдавна, имам огромно почитание към миналите поколения артисти.
- Моята супер сила е... силната воля.
- Ако съм отново дете... ще съм по-послушен!