Той завършва режисура във Всесъюзния държавен институт за киноизкуство (ВГИК) в Москва, където се жени за състудентката си Ирина Акташева. Като екип двамата започват работа в Студия „Бояна", където още с първите си произведения се отличават с високо майсторство и полемичен дух.
След посрещнатия добре "Бедната улица" (1960) и критикувания за „формализъм" "Смърт няма" (1963) третият им игрален филм "Понеделник сутрин" (1966) е забранен от цензурата и е показан пред зрители едва 23 години по-късно.
Писков и Акташева имат проблеми с конюнктурната критика и с филма „Лавина" (1982), по романа на Блага Димитрова.
Автори са и на "Като песен", "Слънчев удар", "Само ти, сърце", „филми, които са сред най-ярките постижения на родното ни кино", пише в некролога на СБФД.
Колегите на Христо Писков напомнят, че той и съпругата му „не бяха от най-лицеприятните на комунистическата власт и двамата бяха сред учредителите на Клуба за гласност и преустройство през 1988 г".
С филмите си те са носители на различни отличия, но никога не бяха удостоени с Голямата награда на националния фестивал „Златна роза".
В техни филми блестят с актьорските си изпълнения и спечелват широка популярност Петър Слабаков („Смърт няма"), Коста Цонев ("Бедната улица"), Филип Трифонов („Като песен") и много други.
Те откриват за киното Пепа Николова, която блестящо дебютира в забранения „Понеделник сутрин", но това става известно за публиката много по-късно.
Поклонението пред Христо Писков, творец с огромен принос за изграждането на българското филмово изкуство и българската култура, ще бъде на 13 декември от 15 ч. в Ритуалната зала на Централните софийски гробища.
Последвайте ни
