Шестима писатели - Димитър Динев, Владимир Зарев, Георги Господинов, Цвета Софрониева, Алек Попов и Мирела Иванова, една художничка и три филма ще бъдат във фокуса на вниманието. Ще свирят и братята-близнаци Владигерови.
Мирела Иванова разказва в специално интервю за Vesti.bg:
- Мирела, Вие отново тръгвате на литературно пътуване в Австрия. Май не сте спирали да шетате със стиховете си из немскоезичния свят от началото на годината или се лъжа?
- Лъжете се само донякъде... В средата на януари преживях две много вълнуващи четения в Бавария. Ще си призная, че не бяха и обикновени четения, а истински събития.
Австрийският композитор Паул Енгел е написал преди време сюита по стихотворението ми "Изопнато въже", нейната премиера бе в Мюнхен - в изпълнение на камерния симфоничен оркестър за съвременна музика "Цайтшпрунг" под диригентството на Маркус Елснер. Актрисата и режисьорка Мариане Лоя изпълни някои от стихотворенията на немски език.
Не мога да го нарека нито концерт, одухотворен от словото, нито литературно четене с музика, защото се получи прекрасно и цялостно, дори не двуезично, а многоезично и възторжено преживяване и за участниците, и за публиката, която камерната концерна зала в "Гастайг" в Мюнхен едва побра. Още една такава вечер имахме и в Бамберг.
Мюнхен поначало е много мой град, винаги тръгвам натам приповдигната, тъй като го свързвам с няколко от същностните си литературни успехи. В Мюнхен през 2002 г. получих Голямата награда за модерна поезия, например.
- Целият февруари прекарахте във Виена, сега заминавате отново. Какъв е поводът?
- Какъв по-смислен повод за един писател, освен писателските му занимания и представяния? През февруари бях гост на "КултурКонтакт", сега съм участник в дните на българската литература и култура в Залцбург.
Организацията, очаквано, е безупречна, интересът - неочаквано - много голям, просто се радвам да бъда на място, за което някога съм писала и стихове...
- А какво Ви предстои, когато се върнете? Какво се случва с книгите Ви у нас, с музея на Иван Вазов?
- Подготвям една поетична книга, озаглавена "Любовите ни", продължавам да пиша Вазовата популярна биография, още не е престанал да ме изненадва и интересът към книгата ми с разкази и стихове "Бавно".
Сега в двора с пристройката на къщата музей "Иван Вазов" кипи усилен ремонт, искаме да открием клуб "Иван Вазов" на 14 май в традиционната вече "Нощ на музеите". Подготвяме специална програма с участие на най-новите български поети и група "Гологан" в най-стария български литературен музей.
Разбира се, нашенският "културен мениджмънт" означава наличие на въображение и възрожденски ентусиазъм и липса на пари и е трудно за вярване как все пак се осъществяват толкова успешни творци и проекти!
- Последното Ваше четене бе заедно с маестро Любомир Денев в камерна зала "България", помня над двеста души поне. "Петък 13" събираше същата непредставима публика през 90-те. Сега има ли интерес към поезията, към културата?
- Не зная, твърде разпарчетосано и необозримо е пространството, напомня бая мащабен казан в ада, където диша или по-скоро се задъхва, крещи за помощ или вие на умряло, радва се, мърда, ври и кипи българската култура.
Има достатъчно и добри нови книги, надявам се да има и читатели, които да припознаят себе си и живота си в тях, твърди се, че театрите са пълни, налице са и нови филми, които събират огромни аудитории.
Времената на криза и исторически завои винаги са благодатни с изпитанията и непосилието си за изкуството, може пък и нашето време да се брои към тях.
Е, ако съществуваше и национална културна стратегия, регламенти, които да не унизяват и убиват, по-нисък ДДС за българските издания, по-неагресивна простотия из въздуха, по-вгледани в индивидуалните успехи на творците ни медии, сигурно щяхме да се чувстваме по-уютно у дома си.
Инак поезията си съществува като висок въздух и всеки, изпитал потребност да покръжи из него, го прави.
По време на традиционните музикални празници "Нова българска музика" присъствах на хоров концерт. Младата вокална формация "Октавойс" изпълни две песни на маестро Любомир Денев по мои стихотворения, смая ме възможността за превъплъщение и "проговаряне" на поезията.
Малко след това чух и поезията на Емили Дикинсън, изпълнена от прекрасната актриса Ангелина Славова в препълнената Градска художествена галерия.
Случва се понякога вечер, в тесничкия кухненския бокс, да слушам как дъщеря ми, запушила уши със слушалките на айпода си и седнала на пода в рамката на вратата, ми превежда завладяващи текстове на песни, истинска поезия, с която ми разказва себе си, изразява драмите и възторзите на своите петнайсет години...
Това са само три примера от всичките безброй примери за насъщната незаменимост на поезията, тя е навсякъде, на една ръка разстояние, най-сияйната и безмилостна свобода, имаме ли кураж, пускаме я в себе си, нямаме ли - тя си съществува и без нас.
Мирела Иванова e родена на 11 май 1962 г. в София. Учи в немската гимназия в родния си град и завършва българска филология в Пловдивския университет. Тя е един от създателите и активни участници в поетичното общество "Петък 13". Заедно с колегата си Бойко Ламбовски е била автор и водещ на телевизионните предавания "Петък 13" и "Остров за блажени" по БНТ. В продължение на години е литературен наблюдател на вестниците "Стандарт" и "Капитал".
Автор е на документални филми за патриарха на българската национална литература Иван Вазов.
Пише стихове, разкази, литературна критика и публицистика, превежда от немски език, съставител е на поетични антологии.
Автор е на поетичните книги "Каменни криле" (1985), "Шепоти" (1989), "Самотна игра" (1990), "Памет за подробности" (1992), "Разглобяване на играчките" (1995), "Еклектики" (2002) и на "Бавно", разкази и стихотворения (2009). Две книги с нейни стихове са преведени и издадени на немски език в Германия. Стихотворенията й са превеждани и на английски, испански, чешки, унгарски, турски, сръбски, персийски.
Мирела Иванова е носител на Националната награда за българска художествена литература "Христо Г.Данов" през 2003 г. През 2002 в Мюнхен й е присъдена Наградата за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа.
Тя е уредник на къщата музей "Иван Вазов". Води своя коментарна рубрика в радио "Дойче веле".
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
