Ир рани произведения на американски модернисти и абстракционисти, както и на чуждестранни художници, красят стените на Белия дом.
Семейство Обама е подбрало за целта 47 творби.
Списъкът на експонатите, взети назаем от пет музея във Вашингтон, сред които са Националната художествена галерия и Музеят за модерно и съвременно изкуство "Хършхорн", бе оповестен във вторник от офиса на първата дама Мишел Обама.
"Съвсем необичайно е за президента да подбере картини от съвременни автори вместо платна на американски живописци, повече с историческа или класическа насоченост", отбелязва Валъри Флечър, консерватор-реставратор в музея "Хършхорн".
Тя е предоставила седем картини и две скулптури за новата сбирка, изложена в Белия дом.
Сред 47-те творби от тази изключително разнообразна и внушителна колекция има седем картини от чернокожи автори.
Например платно на Глен Лигън (Glenn Ligon) - концептуалист, който включва в своите творби на политически и расови теми различни надписи, неонови ефекти и снимки.
Президентската двойка се е спряла и на вертикално платно, наречено "Black like me 2" (Черен като мен 2) в чест на книга, издадена от бял - журналиста Джон Хауард Грифин. Той описва своите преживелици, след като почернил кожата си.
Това е твърде въздействаща творба, окачена в личните им покои, разкрива пред АФП Флечър. Тя припомня, че авторите на тези произведения са живи и според правилата картините им не могат да бъдат излагани в публичните помещения на Белия дом.
Художникът Уилям Джонсън (William H. Johnson) от движението за възраждане на афро-американската култура "Харлемски ренесанс" е добре представен с четири наивистични композиции. Има и творби от Алма Томас, една от първите чернокожи художнички в САЩ, представителка на абстрактната живопис.
Арт колекцията включва също образци на индианската традиционна керамика и на народните изкуства. Почетно място в президентската резиденция заема с десетина платна Джордж Кетлин (George Catlin) - портретист, отразявал индианските нрави от 19 век.
Сред по-класическите творби виждаме само един меланхоличен "Залез" на Уинслоу Хоумър (Winslow Homer) и две бронзови танцьорки на Дега.
По-значително е присъствието на абстракционистите Марк Ротко и Джоузеф Албърс, на концептуалисти като Едуард Корбет и Джаспър Джоунс, дори на творци, клонящи към попарта, например Едуард Руша.
Президентската двойка е спряла своя избор и на имена от изкуството отвъд Атлантика - рядък случай, тъй като американската живопис по традиция е по-широко представена в Белия дом.
Освен френския импресионист Дега, по стените са наредени предразполагащи към съзерцателност натюрморти от италианския художник Джорджо Моранди (Giorgio Morandi) и импресия от Ница с подписа на Никола дьо Стал.
Керамичните произведения са предназначени за Овалната зала, както и оригиналният морзов апарат, също част от подборката. Телеграфът на Самюъл Морз е изложен под стъклен похлупак.
Според експерта по консервация на Белия дом Уилям Олман в избора на първата двойка "личи интерес към истинското модерно изкуство".
Подбраните творби не са просто красиви, пъстроцветни и забавни - те будят размисъл и вдъхновение, изтъква Валъри Флечър от музея "Хършхорн".
Освен двата споменати музея, семейство Обама избра за Белия дом експонати от Музея на американските индианци, Националния музей на американската история и Музея за американско изкуство "Смитсониън".
Навремето Джаки Кенеди отвори вратите на Белия дом за Сезан, Хилари Клинтън предпочиташе абстракционистите Кандински и Де Кунинг, а най-вече Джорджия О'Кийф.
После Джордж Буш окачи в Овалната зала хиперреалистично изображение на голям кактус. Авторът - тексаският художник Том Лий, бе избрал за фон забуленото в облаци небе на американския Запад.
Източник:
netinfo
