М осква се прощава днес с патриарха на руската театрална сцена, с основателя на легендарния Театър на Таганка Юрий Любимов, предаде ТАСС.
Видният актьор и режисьор почина на 5 октомври в Боткинската болница на 97-годишна възраст.
Прощаването с Любимов е от 10:00 до 12:00 ч. московско време в театър "Вахтангов". Гражданска панихида не е предвидена. След това е опелото в Донския манастир.
Погребението на Юрий Любимов ще е на Донските гробища, където са били погребани преди неговите родители и брат му Давид.
За ТАСС вдовицата на режисьора Каталин е казала, че Любимов сам е определил каква да бъде погребалната церемония. Той е пожелал прощаването да е в театър "Вахтангов", където е завършил обучението си и е започнал пътя си в изкуството.
"Юрий Петрович помоли на церемонията по прощаването да няма речи, а след края й – аплодисменти. Той смяташе тази реакция за неуместна" – е казала Каталин Любимова.
По изчисления на самия Любимов той е работил 84 години, от които 80 като театрал. Основател е на Театъра на Таганка. Юрий Петрович Любимов е роден на 30 септември 1917 година в Ярославл.
През 1922 г. семейството му се премества да живее в Москва. Баща му е търговец, а майката – учителка. Когато Любимов е още дете, по време на репресиите родителите му са арестувани.
След завършването на седми клас е принуден да се запише в техникум по електромеханика, тъй като не може да продължи на друго място заради произхода си.
Едновременно с това посещава хореографско студио, където се работи по методиката на Айседора Дънкан. През 1934 г. е приет в студията към Московския художествен академичен театър МХАТ 2-м, на сцената на който през 1935 г. изиграва първата си роля в спектакъла "Молба за живот".
МХАТ-2 е закрит през 1936 г. и Любимов е преместен в Театралното училище на Б. В. Щукин към Театър "Вахтангов", което завършва през 1939 г.
Още като студент изпълнява епизодична роля в легендарния спектакъл на Вахтангов "Принцеса Турандот", поверени са му и роли в други пиеси.
В този период се случва и знаменитата му среща с Мейрхолд, който по това време репетира "Борис Годунов" и Любимов дори е допуснат до няколко репетиции.
След завършване на училището през 1940 г. е мобилизиран . Участва в Съветско-финландската война от 1941 до 1945 г. След демобилизирането си през 1946 г. Любимов е приет в трупата на театър "Вахтангов".
За 18 години в театъра изиграва повече от 30 роли от класическия и съвременния репертоар. През 1952 г. е удостоен с държавната (Сталинската) награда за ролята на Тятин в спектакъла "Егор Буличов и другите" на Борис Захава. Паралелно с работата си в театъра, се снима и в киното.
Във филмографията му фигурират около 18 ленти. Както и много други успяващи артисти по това време, Любимов също се заема с режисьорската професия, насочва се и към театралната педагогика.
През 1959 г. поставя на сцената на театър "Вахтангов" пиесата на А. Галич "Много ли трябва на човек?", посещава актьорски и режисьорски семинари, става преподавател в театралното училище "Б. Щукин".
Именно там се случва неочакваният поврат в творческата му съдба. През 1963 г. той показва на сцената на училището "Добрият човек от Сечуан" по пиесата на Бертолд Брехт, подготвена със студенти актьори от трети курс. 60-те години за съветския театъра са период на бурно развитие, утвърждава се нова театрална естетика (Товстоногов, Ефрос, Ефремов).
Театралните зали са препълнени. Именно в такова, наситено с театрални събития време, студентският спектакъл на Любимов прави огромно впечатление.
Той съчетава новаторската естетика с възраждането на мейрхолдовите традиции. След тази блестяща работа на Любимов е предложено да оглави Театъра на драмата и комедията, намиращ се на Таганския площад. На 23 април 1964 г. с "Добрият човек от Сечуан" е открит новият театър – Театъра на Таганка.
С това започва нова ера в съветския театър. Всеки спектакъл се превръща в събитие, за което дълго се говори. На сцената играят легенди като Владимир Висоцки, Алла Демидова, Леонид Филатов, Борис Хмелницки. Театърът, ръководен от Любимов, е удостоен с много награди в Русия и зад граница.
Световна слава театърът печели през 1976 г., когато на фестивала "БИТЕФ" в Югославия спектакълът "Хамлет" получава "Гран при". Любимов е канен да работи и на много места в чужбина. През 1975 г. поставя на сцената на Миланската скала операта "Под горещото слънце на любовта".
Оттогава е направил над 30 оперни постановки във водещи оперни театри по целия свят и често е признаван за един от най-добрите оперни режисьори.
В началото на 80-те години на миналия век настъпват трудни времена за Театъра на Таганка. Съветската цензура забранява спектаклите "Владимир Висоцки", "Борис Годунов", спрени са репетициите на "Театрален роман". Юрий Любимов заминава за Англия, за да постави "Престъпление и наказание".
През март 1984 г. след няколко интервюта в западни списания е освободен от поста ръководител на Театъра на Таганка, а на 11 юли му е отнето съветското гражданство.
През годините на принудителна емиграция работи в театри във Великобритания, Австрия, Италия, Германия, Франция, САЩ. Сред постановките му са "Евгений Онегин" в Операта на Бон, "Саламбо" в парижката "Гранд Опера", "Пир по време на чума", "Майстор и Маргарита" в стокхолмския Кралски драматичен театър, "Страсти по Матея" в Миланската скала, "Рейнско злато" в "Ковънт гардън". Удостоен е с много награди.
През май 1988 г. Юрий Любимов се завръща в Москва. След година му е възстановено съветското гражданство, а името му като художествен ръководител отново се появява на афиша на Театъра на Таганка. На сцената се възраждат спектакли като "Борс Годунов", "Владимир Висоцки". Поставят се нови – "Живаго/доктор/", "Театрален роман", "Шарашка", в който самият режисьор играе ролята на Сталин, и др. Като цяло Любимов поставя в Театъра на Таганка повече от 100 спектакъла.
Напуска любимата си "Таганка" през юли 2011 г. след конфликт с трупата, но не спира да работи. На сцената на Болшой театър например поставя операта "Княз Игор" на Бородин.
Любимов е носител на много награди, сред които Държавната награда на СССР (1952 г.) и на Русия (1997 г.) в областта на литературата и изкуствата, носител е на наградите "Триумф", "Чайка", "Златна маска", "Кристална Турандот" и др.
Нееднократно е признаван за най-добър режисьор от редица чужди театри. Почетен гражданин е на градове в САЩ, Израел, Полша, Испания, Португалия, Финландия, Франция и Япония.
Почетен доктор е на няколко известни университета и академии. Съпругата на Любимов Каталин е унгарка по националност и журналист по професия. Синът им Петър, роден през 1979 г., се занимава с маркетинг.
