Голяма изложба на Никола Танев в НХГ

Р�р �роспективна изложба на големия живописец Никола Танев (1890-1962) е открита от днес до 22 август в Националната художествена галерия.

Тази година се навършват 120 години от рождението му, а последното пълно представяне на неговото творчество е било през далечната 1976 г.

Сега Националната художествена галерия за първи път представя пълно колекцията си от негови картини - близо 150 произведения. Сред тях са първите живописни опити на художника от 1907-1908 г., изящни пейзажи от 20-те години, изпълнени в сиво-бяла гама, наситени с цвят и светлина картини от Карлово, където той особено е обичал да рисува, широки панорами от 40-те години и последните живописни платна - Пернишките мини и булевардите на София.

Изложени са и женски фигури и голи тела, рисувани около 1944 г., които разкриват по-малко позната страна от талант на Никола Танев. Рисунките в изложбата, много малка част от сбирката на галерията, допълват творческия облик на художника.

Пълен каталог на живописните произведения на Никола Танев, собственост на НХГ, съпътства изложбата. В него са публикувани и рисунките, включени в експозицията.

Никола Танев е роден на 5 декември 1890 г. в Свищов в семейството на революционера Димитър Танев, собственик на фабрика за сапуни в румънския град Турну Магуреле. Журналистът Стефан Танев, главен редактор на в. "Утро", който след 9 септември 1944 г. заедно с много други интелектуалци е осъден безпричинно от Народния съд, е негов брат.

През 1905 г. бащата Димитър Танев фалира и заминава за Париж заедно със синовете си Никола и Методи. Там момчето усвоява печатарския занаят и проявява за пръв път дарбата си на художник. От 1908 до 1912 г. учи в парижката Академия за декоративни изкуства.

През 1912 г. Никола Танев открива в Тръпковата галерия в София първата си изложба с картини, рисувани в Париж. До 1944 г. прави още 50-ина изложби в най-големите европейски градове - с цикли от Карлово, Балчик, Велико Търново, Беломорието.

Голямата му продуктивност е съчетана и със завидната енергия на пътешественика. Той неуморно обикаля - Франция, Германия, Скандинавия, Балканите ...  Публиката навсякъде го посрещат радушно, критиците наричат изкуството му "слънчево", а пейзажите му определят като "много живописни, възпроизведени с една елегантна, много елегантна четка...".

Славата си на "слънчев живописец" Никола Танев дължи най-вече на работите от 30-те години на ХХ век, когато открива за себе си очарованието на Карловските дворове с цъфнали мушката и тежки асми и напечените от слънцето калдъръми.

Никола Танев е задържан веднага след девосептемврийския преврат заедно с Константин Щъркелов, Александър Божинов, Александър Добринов и други художници, писатели, журналисти, музиканти, подлаган е на унижения и мъчения, но все пак - освободен.

След смъртта му (той няма преки наследници) жилището на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" в столицата е завещано на Националната художествена галерия и там е подреден негов музей, от който през юли 1999 г. изчезнаха 28 картини.

Преди седмица Министерството на културата обяви, че в галерии в Лондон се намират откраднати картини на Никола Танев и властите ще предприемат всички необходими действия съгласно Закона за културното наследство. По-късно обаче от министерството съобщиха, че няма категорични доказателства, че картините в Лондон са от откраднатите.

Почти цялото творчество на Никола Танев е предмет на траен интерес на колекционери и търговци от цял свят.

В задълбочено изследване на творчеството му Ружа Маринска напомня, че началото на неговия живописен свят извиква асоциации с импресионизма и не случайно Танев е получил поощрение от самия Клод Моне.

Ружа Маринска характеризира Танев като "предразположен като темперамент" към подобен тип изкуство, въпреки че в онези години импресионизмът вече залязвал, а той "продължил да се задълбочава в диалога си с живата природа и да се захласва пред минорните си настроения"...