"От падането на комунизма досега най-тъжния човек, когото можеш да срещнеш по улиците на София, е пенсионер, който седи пред стар кантар, чакайки някой да дойде и да плати, за да се претегли.
Преминаваш покрай оцелелите от експеримента на няколко политически системи хора, поглеждаш във воднистите им очи и се чудиш какво има вътре в главите им.
Романът от Рана Дасгупта "Соло" представя епичен, но и истински отговор - ХХ век с всичките му агонии и възторзи."
В тези няколко реда писателката емигрантка Капка Касабова описва въздействието от романа на родения във Великобритания индиец, който наскоро
спечели наградата за най-добра книга за Европа и Южна Азия, връчвана от Общността на нациите
а от днес е по българските книжарници.
След броени дни Рана Дасгупта (Rana Dasgupta) пристига в България, за да представи книгата си лично. От издателство "Жанет 45" са планирали срещи с читатели в София (26, 27 и 28 април), Пловдив (29 април), Стара Загора (30 април) и Варна (3 и 4 май).
Надали вниманието към него у нас щеше да е толкова голямо, ако главният герой в "Соло" не беше българин и ако редица авторитетни издания от двете страни на Океана не бяха изсипали куп суперлативи по негов адрес.
Дасгупта започва да се интересува от страната ни в средата на 90-те години. Първоначално любопитството му е свързано с музиката, а през 1997 г. на среща с посланика ни в Лондон научава повече и за битието на българина в ситуация на тежка икономическа криза.
След това идва у нас два пъти - през 2002 и 2004 г. От разказите на хората, с които се запознава тук, сглобява историята за 100-годишния Улрих и съдбата му - пътешествие из многобройните патила на България през изминалото столетие и в началото на ХХІ век.
1990 г. всъщност е границата в "Соло".
В първата част на книгата писателят разказва за преживелиците на своя ослепял герой преди и по времето на комунизма, а във втората представя неговата фантазия, пречупена през реалността на посткомунистическа Източна Европа. В центъра са
надеждите и провалите на цяло едно столетие, които неминуемо оставят своя отпечатък и върху следващото
Това е "роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални писатели на своето поколение", пише за него носителят на Нобелова награда Салман Рушди и допълва, че "само много талантливи писатели като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер могат да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие".
"Соло" пресъздава наранената красота на една страна, която е страдала прекомерно от факта, че се намира в периферията на Европа", пише Сам Джордисън в британския в. "Гардиън", който през есента на 2009 г. помести и интервю с писателя.
Изданието беше първото, което награди романа - с учредената от него награда Not the Booker Prize.
