Ва а Мутафчиева ни напусна. По нейния начин - деловито приключила, подарила, оформила, предала, зарадвана, но и уморена.
Последното й голямо дело, стъкмяването на прекрасната поредица от избрани нейни исторически романи, есета и изследвания от издателство "Жанет 45" ясно открои нейния ръст.
Писател с невероятно първенство, пророчески поглед и въображение, в което знанието и паметта преливаха в необичайни за нашата скромна среда обхватни визии.
Едно от нещата, които се опитвах в нашите разговори в последните години, беше да им придам, ако не оптимизъм, поне неутралност. Тя неумолимо пазеше мелодията на своя конструктивен скепсис. Силен ум, невероятно упорита нагласа на меко дълбоко съмнение едновременно в човешкото живеене и миналата и сегашна българска съдба.
Оттук и чувството ми за вина, което сигурно се споделя и от други нейни близки. Нейната бодра деловитост ни подмами, мислехме, че тя е по-силна от другия основен тон в душата й - голямото съмнение.
Сега съм някак сигурен, че именно то, а не болестите и телесната умора я отведе към смъртта.По думите на нейната дъщеря внучката й разказала хубава история, която я зарадвала. Това я успокоило и заспала. Сърцето спряло в съня й.
Поклон пред светлата й памет.
Богдан Богданов
-----------------------------------------
"...Мое неправилно убеждение си остава, че дължим нашата историческа съдба, която проклинаме, на предимствата, отпуснати ни свише. Сериозно доказателство за този извод е: днес най-завидно битуват народите, отгледани в сурова, враждебна среда, на север от нас, в неспирна битка с природата. А в древността пък са цъфтели най-южните, препечените пустинни общества, принуждавани също от природата сами да доведат водица до нивята си, копаейки изнурително мрежа от канали. Честната истина в историята си остава: всекиму бива въздадено според положения труд и понесени мъки."
От "Засега", издадена през 2004 г.
"На иберийското състояние на духа, плод от синкретизма, сиреч дуенде, противопоставяме нашенския подобен плод: кефа. Кефът обаче се отнася главно към яденето и пиенето, към изобилната почивка, докато из Испанско той услажда очите и слуха.
"От есето "Дуендето и кефът. Паралели на историята - Иберия и Балканите" , 2000 г.
Източник:
netinfo
