Н яма да го забравя никога. Тракането на дизеловата помпа-дюза я разпознавах на две преки от нас, а това значеше, че брат ми се прибира. Това за мен бе щастие, защото имаше възможност да измоля едно кръгче с първия западен автомобил, зад чийто волан съм сядал.
Като по-голям с 9 години от мен, братото замина на гурбет в Италия в началото на 90-те. Върна се заради жена, но най-важното – с кола. Tipo 1,9 с 90 к.с., май. Без значение, за мен тази кола бе като космически кораб. До онзи момент имах „щастието” да карам „Жигула”, която бе с 6 месеца по-стара от мен. Още си спомням дългия като патерица скоростен лост, но пък Tipo-то бе лукс: ел. стъкла отпред, климатик, удобни седалки, но най-важното – серво на волана. Пушеше и тракаше, но този звук на помпа-дюзата бе симфония за ушите ми.
Fiat Tipo, който през 1989 г. бе избран за „Автомобил на годината в Европа”, ще остане завинаги в спомените ми. Връщам се назад към тях, тъй като тази година се навършват 30 лета от появата на първото Tipo.
Всички спомени от вече далечното минало (по стандартите на човешки живот) изплуваха отново в съзнанието ми, когато взех неговия наследник във версия комби. Исках да карам този автомобил не защото има нещо ново от дебюта му през 2015 г., а защото исках да си припомня доста далечни времена, когато за мен Tipo бе синоним за лукс и връх на автомобилостроенето.
Новият модел въобще не може да се приеме за такъв, но и предназначението му не е да смайва света с високи технологии и крещящ дизайн. Напротив, Tipo е модел, чието предназначение е да предложи на клиентите добре изпитани технологии, голям обем и комфортно пътно поведение. Очевидно тази формула работи добре, защото през миналата година Tipo е реализиран в тираж от 180 000 бройки (в Европа, Близкия Изток и Африка). Той е №3 в Италия и №1 в сегмента в родината си, като вторият по големина пазар е Турция, където се и произвежда.
Големият проблем на Tipo у нас, смятам аз, е цената му. Има и други бюджетни решения, като например Peugeot 301, чиято най-висока цена е 27 113 лв. с ДДС (дизел със 100 к.с. и ръчна скоростна кутия). Моят тестови автомобил, който обаче е с 20 к.с. по-мощен, комби вариант и 6-степенен автоматик, струва 40 000 лв. с ДДС в средното ниво на обзавеждане.
Разликата е голяма, но не бързайте с изводите, защото Tipo предлага много повече от Peugeot-то. На първо място, Tipo е цяло моделно семейство с хечбек, седан и комби, докато 301 се предлага само като седан. Не бих се притеснил да кажа, че Tipo е и по-красивият автомобил, но това е субективно мнение.
Нищо субективно няма в сферата на задвижване, защото тук той изпреварва съществено френския конкурент. Въпросният се предлага с два бензинови и един дизелов двигател, докато Tipo предлага повече. Бензиновите мотори са 3: атмосферен и турбо агрегати с обем 1,4 к.с. и мощност съответно 95 и 120 к.с. Третият е 1,6 Е-torQ 110. Дизелите пък са два MultiJet II с обем 1,4 и 1,6 литра, като първият е с 95, а вторият със 120 к.с. Именно него тествам аз, като той е „вързан” към 6-степенен автоматик. Работата му не е много бърза, но и Tipo Station Wagon не е спринтьор, а комфортен семеен автомобил. Единствено шумната работа на двигателя разваля този комфорт.
Иначе интериорът ме връща към доброто старо време, когато думата дигитален не можеше да се използва в изречение за описанието му. Но трябва да си призная, че в това има нещо чаровно, защото спомените ми придобиха и някакво реално измерение. Самата клиентела на този модел не предполага наличието на огромни дисплеи и екрани. Това, обаче, не означава, че на борда няма всичко необходимо за едно спокойно и комфортно пътуване. Това значи AUX и USB входове с iPod интеграция, гласово разпознаване и Bluetooth хендсфри интерфейс, задна паркинг камера и вградена TopTom 3D навигация. На разположение са и услугите UconnectTM LIVE, като приложението е безплатно за изтегляне от App Store или Google Play Store. На разположение са също CarPlay и Android AutoTM.
За мен по-важното е, че интериорът, макар да не блести с някакви впечатляващи дизайнерски или технологични решения, е изключително ергономичен. Още по-важното е, че материалите са много приятни на допир, а изработката е много качествено и не се чува никакво скърцане. Пръстът ти потъва в арматурното табло, а пластмасите са направени да устоят на времето и малтретирането им децата в семейството. Въпросните разполагат с предостатъчно място на задните седалки, а обемът на багажника от 550 литра е с 10 повече спрямо конкурентната Opel Astra.
Заради този голям багажник спокойно мога да кажа, че Fiat Tipo е по-смисленият избор именно във версия комби. Аз не съм отявлен фен на този тип каросерия, но в този случай комбито ми харесва много повече от седана като визия. А и двата модела предлагат идентично пътно поведение, което ще рече изчистена и комфортна возия. Не мога да я изтъкна за някакво режеща като бръснарско ножче прецизност, но пак казвам, от този автомобил не се искат динамика и излизане от завоите с възможно най-високата скорост. Тук е важен разходът на гориво, който при около 6 л/100 км в града ми се вижда доста добър показател. Но, както вече казах, няма да му спестя шумната работа.
Fiat Tipo Station Wagon е като доброто старо българско кино – не блести, но е добър във всеки отделен параметър, в него няма да откриете нещо крещящо, но също така предлага всичко необходимо за нуждите на едно семейство. А според мен най-разумният вариант тук е бензинов мотор и базово или средно ниво на оборудване, за да получите цена в рамките на 30 000 лв., която вече е много по-разумно и достъпно решение.
