П ет дни преди вота за парламент, ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила с 24 на сто от гласовете на твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят, показват данни от национално изследване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено в периода от 6-и до 9 ноември сред 1025 пълнолетни български граждани в 91 населени места и финансирано със собствени средства на социологическата агенция, предаде БТА.
За президентския вот сред твърдо решилите да гласуват за президент и избралите кого да подкрепят, кандидат-президентската двойка Румен Радев/Илияна Йотова получава 48 на сто, а Анастас Герджиков/Невяна Митева-Матеева - 27,9 на сто.
В коментар за данните за вота за Народно събрание анализаторите отбелязват, че изследванията на "Екзакта" от началото на кампанията регистрират плавно разширяване на електоралната подкрепа за ГЕРБ.
Оспорвана остава битката за второто място между "Продължаваме промяната" /ПП/ и БСП.
Избирателите на БСП са свръхмобилизирани, но с непрогнозируем процент участие във вота заради вълната на COVID-19 в момента. Остава в сила и въпросът каква част от електората си ще успеят да мобилизират ПП. Към 9 ноември преднината на ПП пред БСП е минимална - от 0,7 на сто.
Електоралната подкрепа за ПП е 16,2 процента, а тази за БСП - 15,5 на сто.
И двете формации леко покачват електоралната си тежест през последната седмица на кампанията, показват данните на "Екзакта". Това прави труден отговорът на въпроса - кой със сигурност ще е втори и кой-трети.
Четвърти са ИТН с електорална тежест от 11,5 на сто
и с висока мобилизация на електората. При сравнение с данните на "Екзакта" с данните от началото на кампанията, анализаторите допускат възможността да има скрит вот за ИТН заради начина, по който беше ситуирана и коментирана тази формация през последните месеци.
Пети са ДПС с електорален дял от 9,9 на сто, а шести ДБ - с 9,6 процента.
В последните дни на кампанията, "Изправи се БГ! Ние идваме!" /ИБГНИ/ втвърдяват електората си и, което е по-важно - ограничават "изтичането" му към други партии, коментират анализаторите. Това в момента е единствената по-малка формация, която "стъпва" на четирипроцентовата бариера.
За президентския вот сред твърдо решилите да гласуват за президент
и избралите кого да подкрепят, кандидат-президентската двойка Румен Радев/Илияна Йотова получава 48 на сто, а Анастас Герджиков/Невяна Митева - 27,9 на сто. В последните дни на кампанията наблюдаваме известен ръст на подкрепата за кандидатурата на проф. Герджиков. Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9 на сто, а четвърти - Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе с 6,8 на сто. Кандидат-президентската двойка Костадин Костадинов и Елена Гунчева получава 2,4 на сто, а Милен Михов и Мария Цветкова - 2,3 на сто.
0,4 на сто посочват, че ще гласуват с "Не подкрепям никого",
а общо 3,2 на сто посочват, че ще гласуват за други кандидати.
Румен Радев и Илияна Йотова получават пълна подкрепа от избирателите на БСП и почти 90 процентова подкрепа от привържениците на ИТН, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86 на сто от избирателите на ПП декларират подкрепа за Радев.
Анастас Герджиков и Невяна Митева получават близо 90-процентова подкрепа от избирателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на избиратели от ДБ и от ВМРО. 97 на сто от избирателите на ДПС подкрепят за президент Мустафа Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от избирателите на ДБ.
Това изследване на "Екзакта" е трето поред от началото на изборната кампания,
припомнят анализаторите. Към 9 ноември "Екзакта" регистрира свиване на дяловете на твърдо решилите да гласуват избиратели - техните дялове се връщат до нивата, регистрирани от агенцията в началото на кампанията.
Подобни промени в навечерието на вота определено отразяват особеностите на кампанията от последните седмици - говорене близко до политическа истерия, охулване на политическия опонент с всякакви средства, липса на дебат между водещи политици по теми от първостепенен интерес за хората, коментират социолозите.
Според анализаторите събитията напоследък пораждат съмнения в част от избирателите
относно честността на вота. Ако в началото на ноември 49 на сто от българите вярваха, че изборите ще бъдат честни, то към 9 ноември този дял се свива до 43 на сто, показват данните. Убедени в честността на вота са най-често избирателите на БСП - 77 на сто от тях, а най-малко вярват в честността на вота избирателите на ГЕРБ - 18 процента от тях. Сред политически апатичните българи расте недоверието към честността на вота.
Изследването, приключило на 9 ноември, е измерило декларативна готовност да се гласува за двата вота на 14 ноември, в рамките на 47 на сто до 48 процента.
Твърдо решилите да гласуват, но все още колебаещи се за кого
да дадат гласа си, както за президент, така и за парламент, не намаляват през последните седмици. Техният дял остава в рамките на 8 - 9 процента от твърдо решилите да гласуват. Това определено привнася елемент на неизвестност до деня на вота, защото става дума за мотивирани да гласуват избиратели, които ще решат кого да подкрепят в последния възможен момент, коментират анализаторите.
В сравнение с изследването на "Екзакта" от началото на кампанията, към 14 октомври,
в сегашното изследване се регистрира по-ниска декларативна активност сред младите на възраст до 30 години.
Младите българи декларират малко по-висок интерес към парламентарния вот, в сравнение с президентския.
От настоящото изследване е видно, че твърдо решилите да гласуват за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в населените места извън столицата, коментират от "Екзакта".
Сред твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят на парламентарния вот, има по-често висшисти, жители на градовете областни центрове и хора на възраст над 30 години.
В настоящото изследване се регистрира как в крайната фаза на кампанията се променя мобилизацията
на партийните електорати. С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават БСП, ГЕРБ и ДПС, а към високи нива на мобилизация в края на кампанията се приближават електоратите на ИТН и на ИБГНИ. Очакваме до самия ден на вота да протича мобилизация, както на избирателите на ПП, така и на тези на ДБ, посочват анализаторите.
От "Екзакта" уточняват, че изследването е проведено на територията на България и данните не включват информация за вота на избирателите от чужбина.
Настоящото национално изследване на Екзакта Рисърч Груп е проведено в периода от 6 до 9 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани в 91 населени места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано "face to face" интервю. Максималната грешка при 50-процентовите дялове е +/- 3 на сто. Изследването е финансирано със собствени средства на Екзакта Рисърч Груп.
