Регистърът по несъстоятелност на физическите лица официално работи от 3 август 2026 г. Той е въведен в експлоатация със заповед на министъра на правосъдието Николай Найденов.
Това е първият изцяло автоматизиран регистър на Агенцията по вписванията и важна стъпка към практическото прилагане на Закона за несъстоятелност на физическите лица, известен като Закона за личния фалит.
Регистърът е достъпен през Единния портал за заявяване на електронни административни услуги на Агенцията по вписванията – ЕПЗЕУ.
В него се създава електронна партида за всеки длъжник, по която се публикуват предвидените в закона актове и обстоятелства. Гражданите и институциите могат свободно да правят публични справки.
Самото появяване на информация в регистъра обаче не означава, че задълженията на човека се заличават. Производството се води пред съд, който преценява дали длъжникът е неплатежоспособен и добросъвестен и дали са изпълнени останалите условия по закона.
Актовете се вписват автоматично
След като съдебните актове и другите обстоятелства постъпят по предвидения ред, информационната система ги вписва и обявява автоматично. Не е необходимо отделно произнасяне на длъжностно лице от Агенцията по вписванията.
„Регистърът е разработен като изцяло автоматизирана информационна система без участие на длъжностно лице от агенцията. Това означава, че след постъпването на актовете и обстоятелствата по предвидения в закона ред те се вписват и обявяват автоматично от информационната система“, обяснява изпълнителният директор на агенцията Елиана Илиева.
По думите ѝ за институцията е важно процедурата да бъде максимално гладка и лесна както за гражданите, така и за участващите институции.
Пуснаха регистъра за личните фалити в България
Илиева обръща внимание и на ограничението, че добросъвестният длъжник може само веднъж в живота си да премине през производство, завършило с влязло в сила съдебно решение за личен фалит.
Отказана, върната или прекратена молба не се смята за използване на тази възможност.
Какви услуги могат да се заявяват
Чрез регистъра се предлагат следните административни услуги:
- вписване и обявяване на актове и обстоятелства от синдиците при изпълнение на законовите им правомощия;
- издаване на удостоверения за вписаните обстоятелства и обявените актове;
- извършване на писмени справки;
- издаване на заверени копия от заявления и приложения.
За тях се плащат държавни такси от 5,62 до 10,23 евро в зависимост от услугата.
Публичните справки в регистъра са свободно достъпни.
Всички услуги, с изключение на вписването и обявяването на актове и обстоятелства, могат да се заявяват както електронно, така и на място в службите на Агенцията по вписванията.
За електронните услуги е необходимо потребителят да се удостовери чрез някое от наличните средства за електронна идентификация.
Защо беше необходим закон за личния фалит
Преди приемането на закона България нямаше обща процедура за несъстоятелност на граждани, които не са търговци или предприемачи.
Близо 1000 фирми са пред фалит за три месеца
Фирмите и едноличните търговци можеха да преминат през производство по несъстоятелност, но за обикновения гражданин не съществуваше сходен път за уреждане на задълженията при трайна невъзможност за плащане.
Така човек можеше с години да остане в изпълнителни производства, със запорирани доходи и възбранено имущество, докато лихвите и разноските продължават да увеличават дълга.
Новият закон събира претенциите на кредиторите в едно съдебно производство. Целта е наличното имущество да бъде разпределено справедливо, а добросъвестният длъжник да получи възможност за ново финансово начало след изпълнение на законовите условия.
Законът е приет от Народното събрание през юни 2025 г. и е обнародван през юли същата година. Приемането му и изграждането на регистъра са сред ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост.
Кой може да поиска личен фалит
Производството може да започне само по молба на длъжника. Кредитор не може да поиска вместо него да бъде открито производство по личен фалит.
Процедурата е предназначена за физически лица, които не са търговци или предприемачи и повече от 12 месеца не могат да плащат едно или повече изискуеми задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати.
Освен неплатежоспособен длъжникът трябва да бъде и добросъвестен.
Съдът проверява как са натрупани задълженията, какви доходи и имущество има човекът и дали не е извършвал действия, с които умишлено да увреди кредиторите си.
За недобросъвестен може да бъде признат длъжник, който укрива имущество или доходи, представя неверни данни, прехвърля активи, за да ги запази от кредиторите, или поема явно непосилни задължения, които не са свързани с основните му нужди.
Законът предвижда и други случаи, при които човек може да загуби правото да се ползва от процедурата.
Как протича производството
След подаването на молбата съдът проверява дали са изпълнени условията за откриване на производство.
Установяват се кредиторите, размерът на задълженията, доходите и имуществото на длъжника. В производството участва и синдик, който изпълнява възложените му от закона функции.
Една от възможностите е да бъде предложен план за погасяване на задълженията. Той може да предвижда разсрочване, частично плащане или друг начин за уреждане на дълговете. Когато план не бъде приет или не може да бъде изпълнен, имуществото, върху което законът допуска принудително изпълнение, може да бъде продадено, а получените средства да се разпределят между кредиторите.
Имуществото и доходите, които законът защитава от принудително изпълнение, не се използват за погасяване на задълженията. Така на длъжника и семейството му се запазват средства за основните им нужди.
Решенията дали човекът е неплатежоспособен, дали е добросъвестен и как ще приключи производството се вземат от съда, а не от Агенцията по вписванията.
Какво става, когато длъжникът няма имущество
Законът предвижда ред и за хората, които нямат достатъчно имущество дори за покриване на първоначалните разноски по производството.
В такъв случай съдът може да обяви неплатежоспособността и да спре делото. Ако в предвидения срок не бъде открито имущество и производството не бъде възобновено, длъжникът може да бъде обявен в несъстоятелност.
След изтичането на определения в закона срок част от непогасените задължения може да отпадне, ако длъжникът е изпълнявал задълженията си по процедурата и не бъде установена недобросъвестност.
Това не става веднага след подаването на молбата. През целия период длъжникът е длъжен да съдейства, да предоставя вярна информация и да съобщава за промени в доходите и имуществото си.
Кои задължения не се погасяват
Личният фалит не заличава всички дългове.
Не се погасяват задълженията за издръжка, глобите и вземанията за вреди от непозволено увреждане. Не отпадат и задълженията, които възникват след откриването на производството.
Освобождаването на длъжника не освобождава автоматично поръчителите и хората, които отговарят солидарно за същото задължение. Кредиторите могат да продължат да търсят плащане от тях според договора и закона.
Следователно личният фалит не е бърз начин за изтриване на всички дългове, а съдебна процедура с проверки, срокове и конкретни последици.
Регистърът струва близо 287 хил. евро
Разработването на информационната система започва в края на 2025 г. като част от ангажиментите на България по Плана за възстановяване и устойчивост.
Изграждането и въвеждането на регистъра струват 286 807,65 евро.
Според Агенцията по вписванията новата система поставя началото на следващ етап в развитието на електронните регистри, основан на автоматизация, прозрачност и по-достъпни административни услуги.
С пускането на регистъра законът за личния фалит вече получава необходимата техническа основа. За добросъвестните граждани, които трайно не могат да обслужват задълженията си, се открива съдебен път за подреждане на дълговете и възможност за ново финансово начало.
