П рез XVIII век някои секс работнички издигат статуса си до куртизанки, обслужвайки клиенти от висшата класа и превръщайки се в знаменитости на своето време. Историчката Джули Пийкман разглежда живота на четири от тези жени, пише History Extra.
Секси, кокетни, остроумни и красиви, най-известните женски куртизанки през XVIII век си спечелват име с множеството си афери с богати или титулувани мъже. За разлика от сестрите си, които продават секс по улиците или в обикновени бордеи, тези жени често живеят в луксозни апартаменти с прислужници и лакеи. Те са били моделите на своето време и са диктували модните тенденции в Лондон.
Много куртизанки стават известни благодарение на новия култ към знаменитостите през XVIII век. Технологичните промени позволяват масов печат и разпространение на новини за тези социални пеперуди, което кара обществото да жадува за информация за любовните им афери и скандалното им поведение. Известни художници като Джордж Ромни и сър Джошуа Рейнолдс дори рисуват портрети на прочути куртизанки, които се продават в евтини гравюри.
Но коя е най-известната куртизанка в Лондон през XVIII век?
Кити Фишър: Златното момиче на Лондон
Шокиращите ѝ приключения привличат вниманието на елитни мъже из цяла Европа – включително и на самия Казанова.
Търсена от едни от най-богатите мъже в Европа, куртизанката Кити Фишър е на върха на славата си. Толкова е известна, че за нея се пишат стихове („Потокът на Кити“ и „Скица на настоящето време“), правят се сатирични гравюри (като „Веселият инцидент“, изобразяващ падането ѝ от кон и голите ѝ крака), а лицето ѝ, нарисувано от Джошуа Рейнолдс, се продава в печатници из целия Лондон.
The Progress of a Woman of Pleasure, by Richard Newton (1796), shows the trials & tribulations of a woman selling sex in London. Newton died at 21 in 1798, two years after making this illustration.
— Whores of Yore (@WhoresofYore) November 28, 2022
Thread pic.twitter.com/Qk4B9fP78f
Родена в Сохо, Лондон, около 1741 г., истинското ѝ име е Катрин Мария Фишер. Според „Необикновените приключения на мис Кити Ф****р“ (1759), тя произхожда от бедно семейство и живее в Падингтън с по-малкия си брат и две сестри. Става известна, докато работи в магазин за шапки (често свързван с проституция), преди да бъде съблазнена – и изоставена – от военния офицер Антъни Джордж Мартин. Други твърдят, че капитан Август Кепъл е първият, който я развращава, а сатиричният поет Едуард Томпсън пише, че има твърде много мъже, от които да избира, в произведението си „Меретриадата“.
В продължение на пет години от 1758 г. Фишър е една от най-желаните жени в Лондон. Тя има връзки с политици и аристократи, сред които барон Ансън от Собертън, барон Монфорт, граф Сандвич и граф Херингтън. Говори се, че вторият граф Поулет иска да се ожени за нея, както и Хенри Хърбърт – граф на Пембрук – който ѝ осигурява 1000 паунда годишно и още 1000 паунда за „настоящи украшения“.
Дори прочутият италиански авантюрист и женкар Джакомо Казанова твърди, че се е срещал с Фишър, докато е бил в Лондон. В мемоарите си той разказва: „Госпожа Уолс (известна сводница) ни каза, че веднъж тази Фишър глътнала банкнота от хиляда паунда, намазана върху филия хляб с масло. Току-що ѝ я бил дал Аткинс, брат на красивата госпожа Пит.“ Също така се твърди, че принц Едуард бил изгонен от дома на Кити на Ню Норфолк Стрийт, след като ѝ оставил „само 50 паунда“ след посещение на чай.
В крайна сметка Фишър се омъжва за Джон Норис – депутат от Рай – в църквата Тринити в Хадингтън, Шотландия, през 1766 г. Докато е още в края на двадесетте си години, тя се разболява от туберкулоза и умира в „Трите бъчви“ на Стол Стрийт, Бат, през март 1767 г., макар че има спорове за мястото и датата на смъртта ѝ.
Сали Солсбъри: престъпната куртизанка
Огнената изкусителка се издига до слава и богатство – но изпада в немилост, след като намушква любовника си с нож за хляб.
Rich men, reckless affairs and ruined reputations: the scandalous lives of London's 18th-century courtesans (via @HistoryExtra) https://t.co/krQDhP7vYZ #History #twitterhistorians pic.twitter.com/myMY8JT2tV
— History Press Local (@THP_Local) May 2, 2025
Като Кити Фишър, Сали Солсбъри е куртизанка, която започва от ниско социално положение в Лондон през XVIII век. Първоначално работи като проститутка за известната сводница Майка Уайсборн. Когато напуска дома ѝ, статусът на Солсбъри вече е достатъчно висок, за да си позволи собствена къща, където държи цял антураж от слуги, включително готвач, камериерка и домашна помощница.
„Оригиналният седмичен вестник“ съобщава през 1719 г.: „Чуваме, че Сали Солсбъри, известна дама на удоволствията, си купува каляска и е наела кочияш и двама лакеи.“ Като утвърдена куртизанка, тя вече може да приема богати благородници.
Падението на Солсбъри идва в разцвета на кариерата ѝ, когато в пристъп на ярост намушква един от любовниците си – Джон Финч, трети син на втория граф на Нотингам – с нож за хляб в кръчма в Ковънт Гардън. Въпреки че Финч отчаяно се опитва да оттегли обвиненията, Солсбъри е обвинена през февруари 1723 г. в нападение и опит за убийство. Изпратена е в затвора Нюгейт, където се разболява от тюфус и умира.
„Лондонският вестник“ от 15 февруари 1724 г. описва възхода и падението на Солсбъри като „като комета – блясъкът ѝ бе ярък, но без последствия; едва се появи като слънце, и изчезна като метеор“.
Харит Мелън: от нищета до богатство
Младата актриса омагьосва възрастен банкер – и става една от най-богатите жени в Лондон.
Въпреки бедния си произход, Харит Мелън става изключително богата и получава титла, превръщайки се в една от най-щастливите куртизанки на XVIII век.
Родена през 1777 г. като дъщеря на гардеробиерка в театъра, Мелън започва кариерата си като дете-актриса в театрален хамбар в Улвърстоун, Къмбрия. По-късно се присъединява към театралната трупа на Стантън в Мидландс, където е забелязана от драматурга Ричард Бринсли Шеридан. Той я ангажира за постановката си „Съперниците“ на 31 януари 1795 г. в театър Друри Лейн в Лондон, където тя играе Лидия Лангиш. През 1805 г. привлича вниманието на възрастния женен банкер Томас Кутс (1735–1822), който бързо се влюбва в нея.
Аферата на Мелън с Кутс продължава десет години, през които тя изпълнява множество роли. Макар че не постига големи успехи в актьорството, тя е хвалена за външния си вид; фигурата ѝ дори надминава тази на прочутата актриса „госпожа Джордан“ (сценично име на Дороти Бланд). С Кутс Мелън се чувства достатъчно сигурна, за да се откаже от сцената, а последното ѝ участие е на 7 февруари 1815 г. като Одри в „Както ви харесва“.
След смъртта на първата му съпруга, Кутс се жени за Мелън в църквата Сейнт Панкрас на 12 април 1815 г. Тогава той е на 79 години, а Мелън – на 37. Бракът им е кратък, а след почти седем години заедно Кутс умира на 24 февруари 1822 г., оставяйки цялото си състояние на съпругата си, включително дяловете си в банка Кутс.
Мелън вече е много богата жена и привлича други ухажори, докато организира разкошни партита в градската си къща на Кингс Роуд в Брайтън – но се доказва като умела бизнесдама с усет към изгодни инвестиции. Тя е щедра към трите дъщери на Кутс и им осигурява по 10 000 паунда годишно.
На 49 години Мелън се омъжва за херцога на Сейнт Олбанс, мъж с 23 години по-млад от нея. Умира на 6 август 1837 г. в дома си в Лондон, оставяйки по-голямата част от огромното си богатство на внучката на Кутс, Анджела, като така дава свобода и независимост на още една млада жена.
Нанси Доусън – любимката на принца?
Лондонската танцьорка е знаменитост на своето време – омагьосва актьори, войници и дори кралски особи.
Животът на Нанси Доусън се лута между бедност и богатство. Тя се издига като актриса и куртизанка, но по-късно отново изпада в тежки времена. Сред любовниците ѝ са капитани, войници, благородници и дори кралски особи, предполага се, че сред тях е и принц Хенри, херцог на Къмбърланд и Стратърн.
За нея са композирани музика, пети песни, дори са измисляни неприлични стихчета: „Нанси Доусън беше к**ваа / и в града имаше още много / и когато моряците слизаха на брега / всички питаха за Нанси Доусън!“ Скандални мемоари накърняват репутацията ѝ в „Истинските мемоари на прочутата мис Нанси Доусън“, публикувани през 1760 г.
Дъщеря на корсетар, Нанси Доусън е кръстена като Ан Нютън през 1728 г. В даден момент се омъжва за моряк Джеймс Доусън, който скоро изчезва от живота ѝ. По-късно предизвиква скандал с аферата си с комичния актьор Едуард Шутър.
Въпреки че седем години танцува по лондонските театри, Доусън никога не получава главна роля. Става известна, когато танцува хорнпайпа в „Операта на просяците“ на Джон Гей през 1759 г., и името ѝ се превръща в гаранция за пълна зала. Играе в пантомимата „Ритуалите на Хеката“ през декември 1763 г., но скоро след това се оттегля. Малко се знае за нея до смъртта ѝ на 9 юни 1767 г. в Хампстед, Мидълсекс, освен че е погребана в гробището на църквата „Свети Георги Мъченик“ в Блумсбъри.
