Тези дни министерствата публикуваха справки за концентрацията на средства на техните фирми в определени банки. Бяха задължени да го направят заради приетите от служебното правителство нови правила за парите на държавните фирми, които забраняват концентрацията да надхвърля 25 процента.
Когато обединих данните от всички министерства и ги групирах по банки, таблицата, която се получи, ми заприлича на салфетка, върху която великите сили са прекроявали света по време на преговори. Парцелирането на България може и да не е новина за някои, но широката публика чак сега получи официални данни за това.
За мен, за теб...
И така: енергетиката е за Корпоративна търговска банка (КТБ), транспортната инфраструктура е за ТИМ, дърводобивът е за хората на Доган, малко има и за Цеко Минев, а парите на АЕЦ "Козлодуй" съжителстват с пари, които участват в изненадващи медийни сделки.
КТБ държи почти всички пари на държавните енергийни дружества: 96% от средствата на "Булгартрансгаз", 90,85% от парите на "Булгаргаз", 94,76% от сумите на Електроенергийния системен оператор и 88,20% от наличното в сметките на Българския енергиен холдинг. Това е кръвоносната система на България - инфраструктурата за пренос на електроенергия и газ, както и фирмите, които осъществяват производството и доставката на тези ресурси.
Проблемите, произтичащи от подобна концентрация, са най-малко два:
- Проблем номер 1: Огромен финансов ресурс е в ръцете на един икономически играч, който става несъразмерно по-голям от останалите, навлиза мощно в други сектори, изкривява средата и става изключително агресивен, когато някой посегне към властта му.
Да си припомним как Цветан Василев атакува президента Плевнелиев в интервю за австрийския вестник "Дер Щандарт" точно в момента, когато служебното правителство обяви плановете си за нови правила за държавните пари. Атаката на Василев си имаше и продължение - тя бе подхваната и от медийната империя около КТБ.
- Проблем номер 2: Държавата е тотално зависима от един човек. Случайно забавяне на няколко превода може да застраши цялата българска икономика и да остави без ток или газ хиляди потребители. И цялата тази власт е на едно място.
Лицемерно е политиците да говорят за диверсификация на енергийните доставки, а да не говорят за диверсификация на риска от управлението на парите на държавните фирми.
Другите риби
На фона на енергетиката, концентрацията на парите от другите сектори изглежда направо като детска игра. Всичко по крайбрежието се е ориентирало към Централна кооперативна банка (ЦКБ) - от групата на "Химимпорт", популярна вече не само във Варна като ТИМ. 100 процента от парите на "Индустриална зона Варна Запад" и "Индустриален и логистичен парк Бургас" са във въпросната банка. На същото място са и повечето пари на ВиК-дружествата в двата града. Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" е поверило на ЦКБ 91,95% от средствата си, а "Летище София" държи там "само" 58,50% от парите си.
Всички държавни горски предприятия, които управляват дърводобива, имат предпочитания към турската Д-банк - и то още от времето, когато секторът беше в ръцете на ДПС.
Смолянското предприятие държи 61,05% от парите си в тази банка, приносът на Шуменското и Сливенското е по-скромен - едва 28,75% и 25,99% от парите им са на това място.
Има и едно изключение - Благоевградското предприятие е предпочело да повери 54,18% от парите си на Първа инвестиционна банка на Цеко Минев. Вероятно това няма нищо общо с факта, че на тази територия е концесионираната ски-зона над Банско.
Процентите не показват абсолютните стойности, но пък е повече от ясно, че 42,54% от парите на АЕЦ "Козлодуй" са повече от абсолютно всички пари на ВиК-дружествата.
Управляваната от депутат от ГЕРБ ядрена централа е поверила този процент от парите си на Инвестбанк. Втората новина около тази банка е, че тя пое от друга банка кредита на двата най-големи вестника - "Труд" и "24 часа". Те вече се радват на нов собственик, който е неизвестен на публиката.
И какво от това?
Колкото и да вярваме в силата на демокрацията, тези данни натрапват извода, че зад фасадата от политически партии, които се явяват периодично на избори, България се управлява от група олигарси. Демократичната опаковка им позволява да преобразуват икономическата си мощ в политическо влияние. И обратното: политическото влияние - в икономическа мощ.
Служебното правителство направи крачка напред към нормализиране поне в една сфера. Правилата вече са приети, информацията вече е публична. Работа на следващото правителство е да прилага тези правила. И най-вече - да устои на натиска на олигарсите. Ако иска, разбира се.
криза, която тихо расте" />
