"Индъстри уоч" за поевтиняването на еврото

Н аблюдаваните през последните месеци промени в стойността на валутите не са прецедент, а често срещано явление и повечето благоразумни стопански играчи са подготвени за тях.

Това се казва в анализ на "Индъстри уоч" за ефектите от промените на валутните курсове от последните месеци и поевтиняването на еврото.

През последните няколко месеца станахме свидетели на значителни промени на международните пазари, се казва в анализа.

Американският долар поскъпна спрямо еврото (и лева) с малко над 10% за последните три месеца, британският паунд поскъпна с около 4%, а швейцарският франк – с над 15%.

Исторически преглед обаче показва, че наблюдаваните промени са често срещано явление.

Така например, от въвеждането на еврото досега е имало 14 различни тримесечия, в които курсът „долар-евро” се е променял с 10 и повече процента.

Разликата в курса „евро-долар” за периода 1999-2014 г. между най-нисък и най-висок курс са 87%– с други думи, почти двойна. При курса „евро-франк” разликата е близо 70%.

За голяма част от бизнеса и домакинствата интегрирането на България в европейската икономика – след въвеждането на валутния борд чрез обвързване с марката (еврото) и влизането в ЕС - беше ясен сигнал, че те трябва да използват по-активно еврото и лева.

През последните години все по-малък дял от кредитните и търговските отношения останаха изложение на валутен риск. Така например, ако в средата на 1990-те доминиращата валута (извън лева) беше щатският долар, то неговата роля трайно и значително се сви в последните години.

Към момента влиянието на валутните курсове валути като долара, британския паунд и швейцарския франк върху заемите и спестяванията на домакинствата в България е минимално от макроикономическа гледна точка.

Депозитите в чуждестранна валута различна от евро са 7% от вложенията на домакинствата в банки към края на 2014 г.

По подобие на фирмите, домакинствата също ограничават използването на чужди валути, замествайки ги, когато е възможно, с евро. Когато теглят кредит, българските домакинства предпочитат сигурността и затова избират кредити, които са в евро или лева и съответно не носят валутен риск.

Над 99% от банковите заеми на българите са деноминирани в левове или евро, а кредитите в чужда валута различна от евро са по-скоро изключение.

Едва 0,8% от всички банкови заеми на физическа лица са в чужди валути като щатски долари, швейцарски франкове, японски йени или британски паундове.

В резултат на това, резките колебания на валутните пазари, на които станахме свидетели напоследък, не оказват значимо влияние върху средностатистическия кредитополучател и системата като цяло, се казва още в анализа на "Индъстри уоч".