„Ако държавата иска да си осигури хоризонт за следващите три години да има устойчив достъп до финансовите пазари, за да може да си плаща сметките и да си финансира дефицита, това, което съм предложил, е според мен най-разумният подход – особено в контекста на това, че в момента пазарите са свръхликвидни и поемането на дълг би могло да се осъществи при много благоприятни условия“. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов за БНР, коментирайки предложението за емитиране на държавен външен дълг от 8 млрд. евро за следващите три години.
Горанов увери, че поемането на 8-те млрд. евро дълг за целия период ще съответства на разрешените с годишния закон за държавния бюджет лимити. Упрекът, че в момента се поема дълг над разрешеното с годишния закон за бюджета, Горанов определи като несъстоятелен, тъй като договорът е за посреднически услуги, а не за поемане на дълг в такъв размер.
Министърът на финансите обясни, че „10-те процента максимална лихва и 30- те години максимален матуритет не са нещо необичайно за подобен тип емисия. Те се слагат като горна граница много далеч от това, което ще се постигне реално“. „Именно късите емисии, които се правеха в последните години, допуснаха да се получи огромно струпване на падежи в няколко години – между 2015 и 2017 – България вече е поела около 6 млрд. евро дълг и тя трябва да си го плати“, каза още Горанов. Той даде пример с 2012, 2013 и 2014 г., когато 10-те процента максимална лихва, при която парламентът разрешава на правителството да поема дълг, са точно същите, а крайният резултат е бил доста по-малко от тези 10%. По думите му същото се отнася и до матуритета от 30 години, но с единствената разлика, че „за първи път за България се отваря възможността да поеме много по-дългосрочна емисия от дълг, което да разтовари матуритетната структура в отделните години, така че да не се получава натрупване на дълг“.
Според Владислав Горанов ратификацията се налага, за да се осигури ресурс, с който държавата „да финансира задълженията, които вече е поела, и да плаща пенсиите, тоест да финансира дефицита, да финансира превишението на разходите над приходите“.
Ако държавата не иска да поема дългове, за да си плаща сметките, тя трябва да спре да си плаща сметките, с всичките последствия,” коментира той.
На въпрос защо се налага да се сключи споразумение с банки за тригодишен период, а не година за година, както е правено преди, министърът отговори, че „тази средносрочна програма гарантира, че българската държава е готова във всеки момент, когато се наложи, да заеме дълг, за да покрие своите задължения“.
Според него е важно правителството да има стратегия как в средносрочен период този обем от плащания ще бъде подсигурен, така че да не се допусне неплатежоспособност на държавата в случай на евентуална политическа нестабилност.
Министър Горанов оредели коментарите, че той или правителството, взимайки дълг, си осигуряват някакъв комфорт да харчат, като неточни, защото „разходите в българския бюджет се гласуват от Народното събрание и те не могат да бъдат надхвърлени нито с лев”.
Той наблегна на факта, че „дългът е следствие, той не е причина за каквото и да било в нашата икономика” и отбеляза, че „оттук занапред, ако някой иска да водим сериозна дискусия за публичните финанси, тя трябва да се структурира около това трябва ли бюджетът да бъде с дефицит, трябва ли да харчим повече, отколкото изкарваме, трябва ли да си събираме приходите и по какъв начин. Тогава вече темата за дълга ще отпадне от само себе си”.
