Холандският министър на финансите Йерун Дейселблум бе избран снощи за нов председател на Еврогрупата. Това стана на среща на финансовите министри на 17-те страни от еврозоната в Брюксел.
Срещу кандидатурата на 46-годишния Дейселблум е имало само един глас против - на Испания, съобщи Ги Шулер, говорителят на досегашния председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер.
Йерун Дейселблум ще стане едва вторият председател в историята на Еврогрупата.
Досега постът, създаден през 2005 г., е бил заеман
само от люксембургския премиер Жан-Клод Юнкер,
който се превърна в ключов играч в борбата срещу дълговата криза в еврозоната. Холандският финансов министър бе единственият кандидат за поста. Мандатът му е две години и половина.
Доверието започна да се завръща в еврозоната, заяви Дейселблум пред журналисти, след като бе избран. В същото време той предупреди, че е необходима още много работа, за да бъде генериран икономически растеж и да бъде повишена заетостта.
"Трябва да запазим набраната инерция... Трябва да изпълняваме нашите собствени решения... и да предприемаме по-нататъшни стъпки, където е необходимо", призова новият председател на Еврогрупата.
Той посочи банковия съюз, фискалната консолидация и конкурентоспособността като ключови въпроси, изискващи по-нататъшни действия от страна на 17-те държави от еврозоната.
Жан-Клод Юнкер
омаловажи факта, че Испания не е подкрепила кандидатурата на Дейселблум,
и прогнозира, че това "няма да доведе до драматични последици". Испания не посочи причините за своето решение.
Мнозина в изпитващите затруднения страни от еврозоната се опасяват, че Дейселблум, който е представител на една от малкото държави в клуба с максимален кредитен рейтинг AAA, ще заложи на сурови мерки за икономии за сметка на солидарността.
Холандецът припомни по този повод, че е член на левоцентристката Партия на труда, и даде да се разбере, че като социалдемократ вярва в солидарността.
Ако подходим към еврозоната като зона с биеща на очи разделителна линия в средата между страните с максимален кредитен рейтинг AAA и останалите, между севера и юга, няма начин да се придвижим напред, предупреди той.
Европейският комисар за икономическите и валутните въпроси Оли Рен и главният изпълнителен директор на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) Клаус Реглинг благодариха на Жан-Клод Юнкер за големия му принос за еврозоната.
В своето прощално слово първият председател в историята на Еврогрупата изрази
голямото си възхищение и любов към Гърция
Той похвали огромните, по думите му, усилия, които страната е положила, за да проведе реформи и да излезе от дълговата криза, наред с други две държави от еврозоната, които се наложи да получат международна помощ - Ирландия и Португалия.
Люксембургският премиер освен това приветства "движещата сила" на френско-германската двойка в Европа. Той направи това в навечерието на честването в Берлин на 50-годишнината от сключването на Елисейския договор - пакта за приятелство между някогашните заклети врагове, превърнали се в двигатели на изграждането на Европейския съюз.Убеден европеец, Жан-Клод Юнкер, който е премиер на малка страна, разположена между двете най-големи сили в ЕС, не пропусна да се пошегува, че "когато искам да говоря на френски, мисля на немски, когато искам да говоря на немски, мисля на френски, и накрая съм неразбираем на всички езици".
Първоначално бе предвидено Юнкер да се оттегли като председател на Еврогрупата през юни миналата година.
Когато Юнкер обяви предстоящото си оттегляне,
за негови потенциални наследници бяха споменавани
германският министър на финансите Волфганг Шойбле, френският му колега Пиер Московиси и финландският премиер Юрки Катайнен.
В крайна сметка обаче Дейселблум се оказа единственият кандидат, за който държавите от еврозоната постигнаха консенсус.
Липсата на опит е сочена като основен недостатък на холандеца, който е финансов министър на своята страна едва от ноември.
При това Дейселблум още отсега го чакат сериозни предизвикателства като договарянето на спасителна помощ за Кипър, намаляването на големия дълг на някои страни от Еврогрупата, високата безработица и засилващата се опозиция в някои държави срещу мерките за икономии.
