На пръв поглед този въпрос може да изглежда налудничав.
Двата световни икономически гиганта изглежда са се запътили в противоположни посоки.
Китай е световната напориста суперсила, движена напред от изключително висок растеж, развиваща се промишленост, целеустремена политическа система и сякаш по-висша форма на икономически мениджмънт - "държавен капитализъм".
От другата страна на Тихия океан САЩ изглеждат като тромав гигант, конкурентоспособността на страната е в упадък, политическата й система е парализирана, а бъдещата й посока е неопределена.
Какво общо могат евентуално да имат тези две икономики? Повече отколкото си мислите.
Много бързо Китай започва да се сблъсква със същите икономически затруднения като САЩ.
Някои просто са естествен резултат от прекалено форсираното развитие на Китай. Други са се появили заради политически грешки - всъщност подобни на направените от Запада преди финансовата криза през 2008 г.
Всички тези нови предизвикателства са сериозни и ако не се подходи правилно, могат да променят курса на икономическия напредък на Китай. На първо място
Китай, както и САЩ, е изправен пред предизвикателство от конкурентите си,
където се предлагат по-ниски заплати. Както каза неотдавна Бил Пауъл ерата на евтиния труд в Китай свърши.
Заплатите растат с около 12% годишно (в реални измерения). В резултат Китай губи конкурентоспособността си в областта на разходите за труд спрямо други нововъзникващи пазарни икономики.
Това застрашава евтиното, работоемко, насочено към износ производство (облекло, обувки, електроника), което създаде много работни места и даде рязък старт на бързия китайски растеж.
Точно както в САЩ бяха закрити заводи заради икономики с по-ниски заплати като Китай, сега Китай вече е свидетел как съседи като Виетнам подкопават господството му в тези видове промишленост.
Такова развитие бе неизбежен резултат на китайския икономически напредък. Ако обаче този напредък продължи, китайската икономика ще трябва да се придвижи нагоре по "веригата на стойността" в по-високотехнологични, по-иновативни промишлени сектори.
Точно това трябва да направят САЩ, за да запазят конкурентното си превъзходството. Трудно е обаче да се направи такъв скок.
Да построиш заводи, където хората шият дънки или правят iPhonе е лесно.
На Китай не му трябва нито технологията, нито дизайна или маркетингова компетентност, за да генерира износ. За да се конкурират в едни по-напреднали в технологично отношение промишлени сектори,
китайските компании ще трябва да обърнат внимание на иновациите,
да подобрят качеството и да създадат марки, точно както американските компании. Ако не стане така, Китай може да се окаже в капана на средния доход, в който е все по-трудно да се повишава благосъстоянието на средната класа - друга трудност, която САЩ изпитват днес.
На второ място Китай се бори с нежеланите последици от финансовата безотговорност. Както Вашингтон е погълнат от преговорите по огромния американски национален дълг, така китайците се опитват да се справят със собствения си дългови проблем.
Както неотдавна Ройа Улвърсън разясни, китайският държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) е нараснал тревожно през последните години.
Проверка установила, че местните правителства, които по закон нямат право да вземат заеми, въпреки това са успели да натрупат задължения равни на около 30% от БВП.
Не е ясно дали китайското правителство ясно разбира колко голям всъщност е неговият дългов товар.
Премиерът Вън Цзябао заяви, че националният дълг на страната е контролиран, както всъщност може да стоят нещата. Това обаче не означава, че не представлява проблем, който би могъл да навреди на икономиката.
Подобно на САЩ оздравяването на националните финанси е придружено от големи политически рискове.
Докато политиците във Вашингтон спорят какво да правят с програмите за облекчения за средната класа като "Медикеър", китайците пък разширяват така необходимата мрежа за социално осигуряване (подобряване на здравеопазването например), което ще продължи да оказва натиск върху китайския бюджет. Трето,
цялостното равнище на китайския дълг се повишава.
Точно както САЩ натрупаха огромен дълг преди финансовата криза (главно сред потребителите), така Китай днес изглежда допуска същата грешка. Неотдавнашен доклад на рейтинговата агенция "Фич" посочи, че дългът в Китай продължава рязко да нараства въпреки усилията на правителството да намали отпускането на заеми.
Следват плашещите цифри: "Фич" оцени, че общото нетно ново финансиране в Китай може да достигне 38% от БВП през 2011 г., което е по-малко от средната стойност от 42% от БВП през 2009-2010 г., но доста над средното равнище от 22% от преди кризата.
Според "Фич" до края на годината общото финансиране като процент от БВП може да достигне 185%, увеличение от 61 процентни пункта от 2007 г.
Скокове от подобна величина са били наблюдавани и другаде в годините, довели до трудни времена за банките. Това подчертава предпазливата прогноза на агенцията за китайския банков сектор.
Трудно е със сигурност да се определи в какъв точно момент дълговите равнища стават опасни. Икономически напредък, насърчен от увеличаване на дълговете обаче неизбежно води до някакъв лош край, особено за финансовата система.
Не виждам как Китай може да избегне доста по-високи равнища на лоши кредити в банките си. Страната може да се натъкне и на нещо още по-дестабилизиращо като банкова криза. В един момент Китай може да се насочи към подтискане на растежа, като намалява дълговия си товар, както става сега в САЩ. Четвърто,
Китай става дълбоко зависим от жилищния си пазар
в процеса на насърчаване на растежа. Всеки американец може да посочи опасностите, които се крият в това явление.
Макар да е трудно да се определи дали жилищният пазар на Китай е балон (цените в някои градове почнаха да спадат), строежът на жилища е големият двигател на китайския растеж.
Ето как икономистът на UBS Джонатан Андерсън обяснява това по един много интелигентен начин в неотдавнашно проучване:
Секторът на недвижимите имоти и строителството на жилища обхващат целия модел на растежа в континентален Китай. Те са най-важните определящи фактори за търсенето на суровини, много голям страничен двигател на външни излишъци и всъщност решаващ ключ за истинското разбиране на финансовия отчет на домакинствата, поведението за спестяване и инвестиции, както и за разбирането на дебата за китайския ребаланс.
С други думи (и със съвсем малко преувеличение) от макроикономическа перспектива, ако не разбирате китайския сектор на недвижимото имущество, вероятно не разбирате и Китай.
Брутният дял на инвестициите на континентален Китай в неговата собствена икономика драстично нарасна през последното десетилетие до невероятните 47% или 48% от БВП на базата на предварителни данни от миналата година.
Това е абсолютен рекорд за всяка икономика със значим размер в следвоенната епоха и почти самостоятелно обяснява бурния реален растеж на Китай през същия период. Най-голям принос към тенденцията на увеличение в равнището на инвестиции има строителството, което е нарасналото средно от 6% от БВП през 90-те години до над 13% от БВП миналата година, измерено на годишна база на завършено строителство.
Когато говорим за строеж на недвижими имоти, това което имаме предвид наистина е жилищното строителство, то представлява почти 75% от цялото завършено строителство миналата година.
Макар да не е грешка да се каже, че Китай е икономика, водена от инвестициите, може би ще е по-правилно да бъде наречена икономика, водена от жилищното строителство.
Така както спукването на американския жилищен балон разтърси световната икономика, една криза на жилищния пазар в Китай би сторила същото. Андерсън обяви, че
китайският сектор на недвижими имоти е "Най-важният сектор във Вселената."
Секторът на недвижимите имоти в Китай е основен източник на търсене на всякакви неща, които страната купува от света като желязна руда, а също така представлява голяма част от потребителските разходи.
Така че едно намаляване на темповете при недвижими имоти в Китай не само ще забави цялата икономика, а от там ще стане и спирачка за световния растеж, но ще обхване и световната верига за доставки, и ще потисне бизнеса за всякакви видове суровини и продукти. Това как Пекин ще се справи с тези толкова американски предизвикателства през идните години ще определи курса на китайската икономика.
Ще изпадне ли Китай в криза като САЩ? Кой знае.
По някакъв начин Китай може да е по-добре оборудван за справяне с такива проблеми. Например неговото авторитарно правителство може да се окаже по-ефективно в контрола на дълговото равнище (макар да няма гаранция).
Китайският корпоративен сектор обаче изостава спрямо американските компании по уменията и експертните знания, необходими за въвеждане на новости и за оставане начело в конкуренцията за ниски разходи.
Китайските ръководители определено ще трябва да вземат някои трудни решения за намаляване на зависимост на икономическия растеж от жилищния пазар и за контрол на нарастващия дълг.
Засега те не изглеждат нито способни, нито желаещи да се заемат решително с тези въпроси, проблем, който Вашингтон е имал непрекъснато. Ако китайските лидери не се поучат от американския опит - нещо, което изглежда не правят - те могат да се сблъскат с американско бъдеще.
