Страната ни да не избързва с влизането в общ банков съюз със страните от еврозоната.
За това призова по време на кръгла маса, посветена на банковия сектор у нас, управителят на БНБ Иван Искров.
Искров заяви, че не всички идеи, които идват от еврозоната и целят нейното укрепване, са добри за България.
Като пример той даде идеята за данък върху финансовите транзакции.
За щастие няма да има такъв данък, ще има "засилено сътрудничество в еврозоната"; всичко това е въпрос на вътрешнополитически дебат на други страни и не е нужно да го прилагаме и у нас, каза Искров.
Новите страни членки на ЕС тръгват от много по-ниска база - те имат нисък БВП и трябва да догонват старите страни членки, затова подобни данъци не са добри за тях, посочи Искров.
В България банките кредитират основно реалната икономика и ако се въведе данък върху финансовите транзакции, то той ще се превърне в "данък оборот" и ще се плати от бизнеса и от обикновените граждани, обясни Искров.
Една от последните идеи за въвеждане на банков съюз също е идея на големите страни в ЕС, а тези идеи не винаги отговарят на интересите на малките страни като България, коментира гуверньорът на Централната банка.
Самата идея по думите му още не е съвсем ясна, предвижда се страните от еврозоната да имат общи банкови регулации, но се говори също и за банков съюз на 27-те страни от ЕС.
Преди нашето правителство да гласува за или против подобно предложение, трябва да се разгледат всички плюсове и минуси за България, каза Искров.
Вероятно това е изход за еврозоната, защото има натрупани големи финансови дисбаланси, но преди да се създаде банков съюз, трябва да има и фискален съюз, иначе се поставя "каруцата преди коня", каза Искров.
На този етап ние сме резервирани към тази идея и съветваме и правителството да не избързва, защото става въпрос за сериозно прехвърляне на суверенитет от страна на България към европейските институции, поясни Иван Искров.
Стабилната банкова система е предпоставка за икономически растеж, но не може да го създаде сама
Около тази позиция се обединиха банкери от водещите търговски банки у нас и гуверньорът на БНБ Иван Искров по време на кръглата маса.
Иван Искров посочи по време на форума, че стабилността на банковата система не е самоцел, защото липсата й много бързо ще доведе до влошаване на живота за обикновените граждани.
Той подчерта, че макар и да има у нас банки с гръцки собственици, то те са български банки, оперативно независими от гръцките банки - майки и подлежащи на българския банков надзор.
Българските банки нямат и едно евро експозиция в Гърция
и не бива да се поставят в една група с гръцките банки, заяви Искров. Иван Искров отново назова добрите показатели на българската банкова система - капиталова адекватност от 17,52%, ръст на депозитите с около 13-14% и съответно висока ликвидност на банките, ръст на кредитите с 3,6%, при 0,2% ръст на кредитирането в еврозоната и 0,8% на новите страни членки на ЕС по данни на ЕЦБ.
Относно лошите кредити - не искам само на мен да се задава този въпрос, но и на всички политици, които вземат решения, защото от години голям проблем за банковата система е обявяването на фалити със задна дата, а решение по този въпрос не се взема, посочи Искров.
Думите на гуверньора бяха подкрепени от Момчил Андреев, председател на УС и изпълнителен директор на "Райфайзенбанк България", който нарече обявяването в несъстоятелност със задна дата "оръжие за масово унищожение" за цялата икономика.
От това страдат не само банките, но и предприятията, които не могат да съберат задълженията си от други фирми, заяви Андреев.
Друг проблем за банките по думите му е дългият процес на събиране на обезпеченията по проблемните кредити. Докато в Австрия за една година банката може да събере 82% от проблемните кредити при 5% разходи за събирането им, то у нас за три години могат да се съберат едва около 30% от проблемните кредити при 10% разходи за това, заяви Андреев.
По думите му това е въпрос и на законова уредба, и на ниво ликвидност на обезпеченията - например цените на имотите у нас са се понижили, а недвижимостите в земя са дори непродаваеми.
Васил Велев от Асоциация на индустриалния капитал, заяви, че в България не може да се говори за липса на конкуренция между банките, но липсва алтернатива на осигуряване на финансов ресурс, защото капиталовите пазари не работят.
Това според Велев дава на банките прекален комфорт. Момчил Андреев репликира, че действително капиталовият пазар в момента не е активен, но не по вина на банките, а поради липса на интерес от страна дори на платежоспособните клиенти да инвестират в акции и други ценни книжа.
Българската банкова система е пълна с финансов ресурс и би финансирала всеки добър проект, но такива в момента има малко, каза пък Антъни Хасиотис, главен изпълнителен директор и председател на УС на "Юробанк И Еф Джи България".
Повече икономически новини в PariteNi.bg
