Агресивната политика на банките в България през последните месеци да привличат депозити е ясно признание, че както те, така и техните банки майки, неистово имат нужда от пари кеш.
Това е днешната тема на електронното издание EconomyNews.bg.
През май депозитите в българските банки са намалели с 363 млн. лв., а общо привлечените средства - с 437 млн. лв.
Печалбата на трезорите се е свила с 31% на годишна база, сочат данни на БНБ от вчера.
Ако това е предвестник на нова тенденция, възниква въпросът имат ли достатъчно кеш българските банки?
Висш мениджър от Райфайзен банк във Виена признава пред EconomyNews.bg: "Чакаме преводите от печелившите ни клонове в ЦИЕ, за да имаме достатъчно ликвидност."
Тaзи фраза отразява сериозните съмнения на експерти и вложители, че през последните месеци парични потоци от български банки се насочват към банките майки в Европа, които изпитват сериозни трудности заради кризата.
Наистина за една година депозитите на граждани са се увеличили с 2,693 млрд. лв., а за първото тримесечие на годината - с 411,6 млн. лв, но през май спадът е голям, както става ясно от данните на БНБ.
Пак според централната банка е реализиран ръст на лошите и просрочените кредити със 116,8 % на годишна база до 1,65 млрд. лв. в края на февруари 2009 г. Лошите кредити се увеличават най-бързо при фирмите - със 152,65% до 918 млн. лв.
Въпреки това МВФ смята, че банковият сектор в България е добре капитализиран, ликвиден и печеливш, но сериозна рецесия в реалната икономика може да усложни обслужването на кредитите и да ерозира банковия капитал.
Според данни на МС активите на банковата система към края на 2008 г. са почти 70 млрд. лв., тя е добре гарантирана - покритието възлиза на 115%.
И все пак е факт, че една и съща група западноевропейски банки доминират в региона и създават опасност от финансово "заразяване", твърди Мери Стоукс от агенцията за икономически анализи RGE Monitor.
Разлюляване на банковата система в България може да се провокира според експерти по две причини - като следствие от състоянието на банките майки в Европа или пробив в българска банка.
Банките в Европа
Някои от европейските банки и финансови институции отричаха финансовата криза, която доведе до фалита на някои от най-големите играчи в сектора, заяви европейската комисарка за конкуренцията Нели Крус.
През последните осем месеца европейски банки, които бяха на прага на фалита, масово искаха спасителни пакети от правителствата и ги получиха.
Според Нели Крус новите правила, които се очаква да бъдат приети до месец, трябва да гарантират, че държавните средства, дадени на тези банки ще се използват по подходящ начин.
Европейските правителства одобриха помощ от 5,3 трлн. долара, за да подкрепят банките в съюза.
Мнозинството от новоприсъединилите се страни членки на ЕС, сред които Словакия, Чехия, Естония и Литва, не са взели държавни мерки в подкрепа на финансовите си пазари.
Голяма част от банките в региона са собственост на чуждестранни финансови институции. Над 80% от заемите в ЦИЕ са отпуснати от шест европейски държави, по данни на Moody's Investors Service.
Чуждите банки в БългарияВ България пет чужди банки притежават 52% от пазара и всяка от банките майки вече се е обръщала към собствените правителства за финансова помощ.
Втори тревожен елемент е 30%-ият дял на гръцки банки в страната. Задълженията на Гърция към кредитори през 2009 г. се очаква да възлязат на 58 млрд. евро, според "Мудис".
Катинка Бариш от Центъра за европейска реформа смята, че трябва да се подпомогнат местните клонове с капитал, за да продължи кредитирането, а не да се стига до фалити и отписване на кредити. Проблемът е, че западните банки нямат пари.
С помощта от МВФ може да се спаси държавната система, а правителството да реши да използва част от сумата за спасяването на банковата система.
Но обикновено то прибира сумата в централната банка и защитава валутата заедно с резервите си.
Това обаче рядко са пари за спасяване на банките. В повечето случаи при банкова криза правителствата спасяват собствените си кредитни институции и не отделят средства за чуждестранните клонове.
Така че, когато източноевропейските банки са застрашени, те едва ли ще получат местна помощ. По-скоро ще трябва да се обърнат към банката майка, която сега няма кеш.
Според "Уолстрийт джърнъл" най-съществено е как банките в източноевропейските страни ще управляват паричните потоци, дали ще свиват кредитирането, както и дали ЕС ще помогне на рисковите държави.
Източна Европа ще получи около 25 млрд. евро вместо исканите 180 млрд. евро, СБ (7,5 млрд. евро), ЕБВР (6 млрд. евро), ЕИБ (11 млрд. евро).
Европейският парламент прие регламент, с който затяга изискванията за минималния банков капитал като отговор на финансовата и икономическа криза и в опита си да възстанови доверието в разклатената банкова система. Новите правила ще влязат в сила от 2010, като се планират още реформи.
Банка на ръба
През 2008 г. се водеха преговори за покупката на българска банка от френска. Потенциалният купувач предложи 1 млрд. лв., банката поиска 1,3 млрд. лв.
Сделката пропадна, днес капитализацията на банката е малко над 130 млн. евро и въпреки силната й лихвена политика и политика по привличане на депозити тя вероятно ще има проблеми през лятото, усилено се твърди в банковите среди.
Причината за несполуките са 300 млн. лв. кредити отпуснати на български предприемач. БНБ вече подпомогна банката с 400 млн. лв. през 2008.
Какво ще направи държавата, ако трезорът не успее да се справи? Оставя банката да потъне или я национализира, за да предотврати истерията, която ще завладее дребния вложител.
Има четири начина за изчистване на банковата система в криза според Нуриел Рубини, коментатор на сп. "Форбс":
рекапитализация на банките и създаване на т.нар. "лоша банка", чрез която правителството да изкупува опасните, "токсични" активи;
рекапитализация, съчетана с отпускане на държавни гаранции за лошите активи;
изкупуване на лошите активи от частния сектор заедно с отпускане на държавни гаранции (сегашният правителствен план в САЩ);
категорична и пълна национализация (ако не ви харесва тази дума, можете да го наречете правителствен синдик в банковия сектор) на несъстоятелните банки и препродажбата им на частния сектор, след като бъдат изчистени.
Национализацията е по-благоприятното решение за пазара, твърди Рубини, защото премахва всички потенциални и предпочитани акционери, както и несигурните кредитори, като в същото време осигурява върховенството на данъкоплатеца.
Решава проблема с управлението на лошите активи, като позволява препродаване на повечето от авоарите и депозитите - с държавни гаранции - на нови частни акционери след изчистването им.
Швеция успешно приложи този метод по време на банковата си криза в началото на 90-те.
В законодателството на ЕС няма процедура за спасяване на банки, пострадали от изтеглянето на активи от техните централи в други страни или от чуждестранните инвеститори.
ЕС вероятно ще предпочете досегашният подход, който беше използван в Белгия и Холандия при проблемите с "Фортис" и "Дексиа", т.е. да остави решението на правителствата на съответните страни, които да се споразумеят с акционерите.
