Това, поне временно, спира
разширяването на еврозоната, в момент, когато цяла Европа
е разтърсена от дълговата криза.
Вклинена между Русия и Латвия на Балтийско море, Естония стана
(в полунощ навръх Нова година) 17-ата държава, въвела общата
европейска валута.
Брутният вътрешен продукт (БВП) от 14
млрд. евро превръща страната във втората най-малка икономика
в еврогрупата след Малта.
В момент, когато Европа се бори с финансовата криза, Естония по
всяка вероятност ще бъде последното ново попълнение в евроклуба
за няколко години.
Литва и Латвия, следващите на ред, са си
поставили за цел да приемат еврото през 2014 г., а по-големи
източноевропейски държави се отказаха да фиксират срокове.
За Естония, изборът е да бъде вътре в клуба, сред онези, които
взимат решенията, или да остане извън клуба, обобщи премиерът
Андрус Ансип. "Ние предпочитаме да действаме като членове на
клуба."
С държавен дълг през 2010 г., който според ЕС е 8% от
БВП, Естония ще бъде най-здравата във фискален план страна в
един валутен съюз, измъчван от неволи, които принудиха Гърция и
Ирландия да прибегнат до помощ от 27-те и Международния валутен
фонд.
Доверие в еврото
"Еврото все още е смятано в общи линии за нещо положително от
държавите кандидатки, доколкото обменният му курс е до известна
степен конкурентен", обяснява Елизабет Грюи, стратег за
нововъзникващите пазарни икономики във филиала на BNP Paribas в
Лондон.
Високият дефицит оставя Полша извън еврозоната, а
"вътрешното желание за независимост" е пречката пред влизането
на Чехия, посочва тя.
Управителят на централната банка на Естония Андрес Липсток ще
влезе в комитета за валутната политика на Европейската централна
банка, като ще вземе за първи път участие в определянето на
основния лихвен процент в еврозоната на 13 януари във Франкфурт.
Около 85 млн. монети с карта на Естония и 12 млн. банкноти влизат в обращение от 1 януари 2011 г., според
централната банка на страната, която започна двуседмична
кампания на изтегляне на националната валута - естонската крона.
Това ще стане при обменен курс от 15,6466 естонски крони за 1
евро.
Естонци имат малък опит във валутната независимост.
През юни
1992 - по-малко от година, след като получи независимост от вече
бившия Съветски съюз - балтийската република премина от руската
рубла към своя собствена национална валута, която обаче върза
незабавно за германската марка.
Обменният курс бе фиксиран към
еврото, когато първите 11 държави започнаха да използват
единната валута през 1999 г.
Опора в Запада
Естония бе през 2004 г. част от първата вълна източноевропейски
страни, присъединили се към ЕС, в търсене на опора в Запада
като застраховка срещу Русия. През същата тази година тя бе
приета и в НАТО.
"Влизането на Естония означава, че над 330 млн. европейци
сега носят евро банкноти и монети в своите джобове", отбеляза
председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
"Това
е силен сигнал за привлекателността на еврото и за стабилността,
която то носи."
Икономическият растеж на Естония възлизаше средно на 7,2% в
периода между 1995 г. и началото на глобалната финансова криза
през 2007 г.
Разчитаща на чуждестранните инвестиции,
балтийската република бе засегната по-тежко от световната
депресия в сравнение с повечето останали държави.
Нейната
икономика се сви с 5,1% през 2008 и с 13,9% през 2009 г. -
най-тежката рецесия след прехода й към пазарните принципи в
началото на 90-те години на 20-и век.
Премиерът Ансип каза, че еврото ще разсее безпокойствата, които се
появиха по време на финансовата криза сред бизнес лидерите във
Финландия и Швеция - източници на 58% от чуждестранните
инвестиции в Естония, че естонската крона може да се обезцени.
Пътят на балтийската република към приемането на общата валута
бе помрачен от високата инфлация. Потребителските цени скочиха с
10,6% през 2008 г. и така Естония не издържа един от петте
икономически теста за влизане в еврозоната.
Останалите критерии
са за бюджетния дефицит, държавния дълг, дългосрочните лихвени
проценти и стабилността на обменния курс на националната валута.
Фискални ограничения
Въпреки че бюджетният дефицит, който възлизаше през 2008 г. на
2,8% от БВП, бе под максимално разрешеното равнище от 3%,
правителството запази курса на строги икономии.
Вдигане на
данъци, съкращавания на разходи и събиране на по-високи
дивиденти от държавни компании, всички тези мерки намалиха през
2010 г. дефицита до 1% според изчисленията на ЕС. За сравнение
дефицитът на Полша бе 7,9%.
За разлика от ситуацията в Латвия и Литва - съседите на
балтийското крайбрежие - в Естония политиката на затягане на
коланите не предизвика обществени вълнения.
Икономическият
растеж се върна през 2010 г., като достигна равнище от 2,4%
и ще достигне 4,4% през 2011 г., прогнозира Европейският
съюз.
"Естонското правителство осъзна още в началото на кризата, че
тя осигурява големи възможности", казва Андрес Касекамп -
преподавател по политология в университета Тарту.
"Строгите
икономии и съкращенията в държавния сектор бяха необходими така
или иначе, но за да бъдат по-приемливи, кабинетът създаде
усещането, че тези съкращения са в името на присъединяването към
еврозоната, така че те се превърнаха в светлина в края на
тунела."
Носталгия по кроната
Подкрепата за еврото се понижи до 52% през декември от
рекордните 54% през ноември, според поръчано от правителството
проучване на общественото мнение сред 501 души и при допустима
статистическа грешка от 4%.
На 21 декември министерството на
финансите хвърли вината за този спад върху една скоропостижна
носталгия по отиващата си в съвсем скоро време крона.
За сравнение - подкрепата за общата валута намалява рязко в
Германия, която замисли еврото като заместник на отличаващата се
с ниска инфлация германска марка.
Около 49% от германците искат
марката да се върне, а едва 41% желаят еврото да остане, според
проучване на вестник "Билд" от ноември.
Попитан дали старата валута ще му липсва, естонският министър
на финансите Юрген Лиги каза лаконично: "Почти се разплаках. Но
аз съм здравомислещ човек. За мен това е ново начало."
