През 2011 г. растежът на икономиката ще продължи, но няма да надхвърли 3%, посочват в доклад от Центъра за икономическо развитие (ЦИР).
Потенциалът за ускоряване на икономическото и социално развитие на България през 2011 г. и следващата година ще зависи в най-голяма степен от способността на държавните институции бързо, гъвкаво и координирано да работят по формирането и прилагането на икономическа и бюджетна политика в контекста на общоевропейския план за растеж - заложен от ЕК с първото "Годишно изследване на растежа" (Annual Growth Survey 2011), смятат експертите.
От ЦИР прогнозират през 2011 година инфлацията да е под 3%, а безработицата ще се задържи между 8,5 и 9 на сто.
През 2010 г. финансовата система на страната остава стабилна, а представянето й е малко по-добро в сравнение с предходната година - за 12-те месеца на 2010 г. средната стойност на валутните резерви е 24,3 млрд. лв., а през 2009 г. тя е 23,8 млрд. лв.
Основните показатели в банковата система, сред които ликвидна позиция, доходност, привлечени средства и балансови активи, се подобряват през 2010 г.
Лошите кредити на банките достигат 10,6 на сто към края на септември и пикът им за 2010 г. може да е около 11 на сто. Въпреки всичко капиталовата адекватност на системата остава значително по-висока от регулаторния минимум и към септември достига 17,8 на сто, твърдят от ЦИР.
Промишленост и строителство
Възходящото развитие на промишлеността на годишна база продължи през цялата 2010 г. В последните месеци на годината, обаче, то леко се забавя, като сезонно забавяне е видно и в предходните години с растеж.
Месечните данни за динамиката на промишленото производство през октомври и ноември на годишна база дават основания за очакване, че през последното тримесечие на 2010 г. със сигурност ще има спад в добивната промишленост (поради спадове в добива на метални руди и на неметални материали и суровини) и растеж в преработващата промишленост, и то в почти всичките й подотрасли (без производство на напитки, на тютюневи изделия, на основни метали, на превозни средства без автомобили, печатна дейност и възпроизвеждане на записани носители, за които и в двата месеца има спадове).
Възможно е да има спад и в производство на лекарствени вещества и продукти и в производство и разпределение на енергия и газ, прогнозират експертите от ЦИР.
Според тях през четвъртото тримесечие на 2010 г. растежът на добавената стойност в промишлеността на годишна база е бил около 1 процент, т.е. не е по-висок от този за третото тримесечие (1,3 на сто).
За първи път от началото на кризата строителната продукция за ноември 2010 г. расте на годишна база и вероятно това ще е повратната точка в тенденцията на забавящи се спадове - към растеж.
Двигател на възстановяването в сектора е гражданско-инженерното строителство, чиято продукция от август насам надхвърля нивата от година назад.
Същевременно продължават да намаляват спадовете в сградното строителство. Така за ноември ръстът на гражданско-инженерното строителство е над 15 на сто (при ръст под 5% за предишните два-три месеца), а спадът в сградното строителство се е свил на под 10% (при спадове от около 20% в предходните месеци).
Вътрешна търговия и потребление
Крайното потребление все още страда от кризата, отчитат от ЦИР. След свиване на потреблението през второто тримесечие на 2010 година, спадът му през третото тримесечие отново се ускорява, както на тримесечна, така и на годишна база.
Намаляването на крайното потребление се дължи на снижените разходи на домакинствата - тук спадът се влошава значително (от 0,5 на сто за второто тримесечие на 2,9 на сто за третото тримесечие на тримесечна база, и съответно от 3,2 на сто и 7 на сто на годишна база).
Оборотът на вътрешната търговия премина за първи път над нулата на годишна база през август, благодарение на търговията на едро. Подсекторът с най-дълбок спад в периода на кризата, търговията с автомобили и мотоциклети, вече е на плюс.
Спадът в търговията на дребно се предопределя от продажбите с нехранителни стоки. Търговията на дребно с хранителни стоки от август насам се колебае около нулата на годишна база, констатират от ЦИР.
Външна търговия и преки чуждестранни инвестиции
Външната търговия остава най-добре представящият се сектор на икономика през 2010 г. - износът се върна на предкризисните си нива, а през ноември е регистриран значителен ръст (с 39%), пише в доклада.
За единадесетте месеца на годината износът (FOB) нараства на годишна основа с близо 32% до 14,2 млрд. евро, вносът (CIF) - с 11,7 на сто, до 17,3 млрд. евро, а дефицитът на търговския баланс (FOB/CIF) намалява с 34 на сто до 3,1 млрд. евро (5,7 на сто от прогнозния БВП).
Характерна особеност на търговията през 2010 г. е разнообразяването на пазарите и много по-активното присъствие на български експортни фирми в редица страни от Азия и Латинска Америка, допълват експертите от ЦИР.
Стоковата структура във външната търговия почти не се променя - делът на суровините и инвестиционните стоки в износа се запазва, а този на потребителските стоки спада за сметка на петролните продукти.
При силно свитите инвестиции (местни и чуждестранни) вносът на инвестиционни стоки все още не може да навакса изоставането и стойността му остава по-малка от тази през 2009 година, коментират от ЦИР.
Очакваното повишение на цените на суровините ще бъде най-голямото предизвикателство пред конкурентоспособността на българската експортна продукция и стабилността на експортните позиции на фирмите, смятат в ЦИР.
По предварителни данни за периода януари-ноември 2010 г. в страната са влезли 894,7 млн. евро преки чуждестранни инвестиции. Тази сума е 2,5 на сто от прогнозирания БВП и е едва една трета от стойността на преките чуждестранни инвестиции една година по-рано.
Причината е в рязкото свиване на ликвидността в световен мащаб, спукването на балона с недвижимите имоти и съкращаването на обема на вътрешнофирменото кредитиране.
Засега няма сигнали, че притокът на преки чуждестранни инвестиции ще започне скоро да се възстановява и вероятно през 2011 г. обемът на привлечените средства няма да надхвърли много този през 2010 г. (между 1,2 и 1,4 млрд. евро).
Възвръщаемостта на инвестициите в страната продължава да е над средната за Европа. България се оценява като топ дестинация на континента за аутсорсинг и е сред първите 15 в световен мащаб.
Приватизация и концесиониране
2010 г. ще бъде запомнена с "нулева" приватизация, което се случва за първи път от изминалите 18 години - периодът от началото на приватизационния процес в България, отчитат от ЦИР.
Амбициозната програма на правителството за привличане на инвестиции в транспортния сектор чрез отдаване на концесии на обекти от пристанищната, летищната и железопътната инфраструктура не получи развитие, коментират експертите.
Публични финанси
Само в четири месеца от 2010 година имаше превишения на приходите над разходите в бюджета на страната. Към края на ноември натрупаният бюджетен дефицит от началото на годината възлиза на 1,86 млрд.лв., а общият за годината се очаква да бъде около 2,8 млрд.лв., което е около 3,9 на сто от прогнозния БВП за 2010 г.
По-лошото представяне в сравнение с 2009 г. се дължи на постъпленията от акцизи, корпоративни данъци и налози върху доходите на физически лица, както и на намалелите приходи от ДДС, отбелязват от ЦИР.
Към ноември 2010 г. държавният дълг възлиза на 5,2 млрд.евро или 14,4 на сто от БВП, което е ръст от близо 400 млн.евро в сравнение с края на 2009 г., когато той е 14,3 на сто от БВП.
Ниският ръст на държавна задлъжнялост може да се окаже от полза за възстановяването на българската икономика в средносрочен и дългосрочен план, отчитат от ЦИР.
Събираемостта на приходите през 2011 г. може да се окаже възпрепятствана от силно оптимистичната прогноза за реалния ръст на БВП през годината, твърдят експертите.
Туризъм
Като цяло 2010 г. беше успешна за българския туристически сектор. През периода януари - октомври 2010 г. чужденците, които са посетили България са с 5,4 на сто повече спрямо същия период на 2009 г.
Същевременно пътуванията на български граждани в чужбина са намалели с 27,9 на сто спрямо предходната година.
Страните от ЕС продължават да бъдат най-важен пазар за международен туризъм на България с дял 71%.
Приходите от международен туризъм за периода януари-септември 2010 г. са с 2,6 на сто повече в сравнение със същия период на 2009 г.
Селско стопанство
Въпреки наливаните средства в селското стопанство (за 2011 г. са предвидени около 1 млрд.лв.) общото състояние на отрасъла е незадоволително, посочват от ЦИР.
В основата на нарастването с 6% на създадената в отрасъла брутна добавена стойност за деветте месеца на 2010 г. в сравнение със същия период на 2009 г. е преди всичко добрата реколта.
Само през третото тримесечие на 2010 г. аграрният сектор създава 10,5 на сто от общата добавена стойност и 8,9 на сто от БВП.
Според експертите еврофондовете ще продължат да привличат вниманието на инвеститорите към отрасъла. Изравняването на размера на субсидиите с тези за старите страни-членки няма да реши проблемите на българското земеделие, свързани с неговата структура, ефективност и рентабилност, коментират от ЦИР.
Именно поради установилата се в последните години структура на земеделското производство, по-голямата част от субсидиите отива в ръцете на малко на брой производители - 85% от средствата се получават от 15 на сто от фермерите.
Причината е в поставения праг за финансиране (10 дка) и силната раздробеност на земята, което лишава около три четвърти от земеделските производители от възможността да се възползват от европейските субсидии.
Затова отрасли като животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство продължават да западат, въпреки разработването на схеми за тяхното подпомагане, пише в доклада на ЦИР.
