ЕК понижи прогозата си за българската икономика за 2013 г.

Европейската комисия (ЕК) очаква българската икономика да нарасне с 0,8% тази година и с 1,4% догодина.

Това се посочва в оповестените днес есенни прогнози на ЕК за икономическото развитие на страните от ЕС.

За сравнение прогнозата на Министерството на финансите за икономиката през 2013 г. е за 1,9% ръст на БВП, но държавният бюджет е сметнат на базата на по-консервативна прогноза - за ръст на икономиката от 1,2%. Бюджет 2012 бе изчислен за ръст на БВП от 1%.

През месец май ЕК прогнозира за България растеж от 0,5% за текущата година и 1,9% за 2013 г.

Според есенните прогнози на ЕК българската икономика трябва да нарасне с 2% през 2014 година.

Прогнозите на Еврокомисията за безработицата в България са повишени леко

Тази година ЕК очаква безработицата да достигне 12,7%, колкото и догодина, а през 2014 да отчете лек спад до 12,5%.

В пролетните прогнози очакванията бяха за безработица от 12% тази година и 11,9% догодина.

За 2012 година се очаква умерена инфлация от средно 2,5%, като през 2013 г. се прогнозира тя да достигне 2,6%.

В майската си прогноза ЕК очакваше инфлация от съответно 2,6 и 2,7%.

В есенната прогноза за периода 2012-2014 година ЕК очаква за 2012 г. свиване на БВП с 0,3% в ЕС и с 0,4 процента на годишна основа в еврозоната

Растежът на БВП през 2013 г. се очаква да бъде 0,4% в ЕС и 0,1% в еврозоната.

Безработицата в ЕС се очаква да остане на много високо равнище,

съобщи българската пресслужба на Европейската комисия. Големите вътрешни и външни дисбаланси, натрупани през годините преди кризата, намаляват, но този процес продължава да влияе на вътрешното търсене в някои държави членки, а икономическата активност се различава значително в отделните държави.

Същевременно конкурентоспособността, загубена през първото десетилетие на Икономическия и валутен съюз (ИВС) в някои държави членки, постепенно се възстановява, така че се очаква прогресивно засилване на растежа на износа, успоредно на набиращата сили световна търговия.

По-нататъшният напредък при консолидирането на публичните финанси съдейства за този процес на балансиране.

През прогнозния период се очаква предприетите структурни реформи да започнат да дават плодове, а усъвършенстваната архитектура на ИВС да продължи да укрепва доверието. Това ще проправи пътя за една по-силна и по-равномерно разпределена експанзия през 2014 г.

Растежът на БВП през 2014 г. се очаква да бъде 1,6% в ЕС и 1,4% в еврозоната.

Заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по икономическите и паричните въпроси и еврото Оли Рен заяви:

"Европа преминава през труден процес на възстановяване на макроикономическото равновесие, който ще продължи още известно време. Нашите прогнози са за постепенно подобряване на перспективите за растеж на Европа от началото на следващата година.

Няколко важни политически решения поставиха основите за укрепване на доверието. Напрежението на пазара спадна, но няма място за самодоволство. Европа трябва да продължи да съчетава благоразумната фискална политика със структурни реформи, за да се създадат условия за устойчив растеж, който да намали безработицата от сегашните недопустимо високи равнища."

Лека тенденция към възстановяване през 2013 г.

След свиването на икономиката, отчетено през второто тримесечие на 2012 г., икономическата активност не се очаква да се възстанови до края на годината. Растежът на БВП през 2013 г. вероятно ще остане съвсем слаб, след което ще се засили до известна степен през 2014 г.

Очаква се нетният износ да продължи да допринася за растежа. Прогнозите сочат запазване на слабото вътрешното търсене през 2013 г. и засилване едва през 2014 г., тъй като то продължава да бъде ограничавано от процеса на намаляване на задлъжнялостта в някои държави членки и на преразпределянето на ресурсите между отделните сектори.

Този процес се очаква да остави своя отпечатък и върху пазара на труда. Прогнозира се безработицата да достигне до малко под 11% в ЕС и до 12 процента в еврозоната през 2013 г., макар и с големи разлики между отделните държави членки.

Въпреки че в ЕС като цяло разходите за финансиране са ниски, те се различават съществено между отделните държави. С последните политически решения напрежението спадна, въпреки че трудностите в някои части от банковия сектор и слабата икономика вероятно ще продължат да оказват влияние върху предлагането на кредити.

Цените на енергията и увеличенията на косвените данъци продължават да бъдат основни фактори за инфлацията на потребителските цени през последните няколко тримесечия. Натискът на основните вътрешни цени обаче е по-слаб и се очаква инфлацията да се забави до под 2 процента през 2013 година.

Напредък в областта на фискалната консолидация

Отбелязва се напредък в областта на фискалната консолидация. Дефицитът по консолидирания държавен бюджет през 2012 г. се очаква да спадне до 3,6% в ЕС и до 3,3% в еврозоната.

Наличната информация от бюджетите за 2013 г. сочи за продължение, макар и със забавен темп, на процеса на консолидация, като средната стойност на дефицитите по консолидираните държавни бюджети се очаква да бъде 3,2% от БВП за целия ЕС и 2,6% за еврозоната.

Това се отразява и в структурното подобрение на бюджетното салдо, което в целия ЕС се очаква да бъде с 1,1 процентни пункта от БВП през 2012 г. и с 0,7 процентни пункта през 2013 г., а в еврозоната Ч съответно с 1,3 процентни пункта и с 0,9 процентни пункта.

Държавните дългове през 2012 г. възлизат средно на 93% от БВП в еврозоната и на 87% от БВП в ЕС. За 2013 г. се очаква този дял да нарасне до 95% от БВП в еврозоната и до 89% в ЕС, но да се стабилизира след това.

Силните политически мерки на национално равнище и на равнище ЕС и напредъкът в реформата на институционалната рамка на ИПС намалиха рисковете от влошаване на перспективите пред икономическия растеж. Доверието и бъдещите перспективи пред растежа обаче ще бъдат засегнати, ако равнището на заетост се окаже по-ниско от очакваното.

От друга страна, предвид неотдавнашните политически решения, напрежението на финансовия пазар в ЕС може да отслабне по-бързо, а доверието може да се повиши в по-голяма степен от предвиденото, което би оказало положително въздействие върху вътрешното търсене. По отношение на прогнозираната инфлация рисковете изглеждат до голяма степен балансирани.

Още икономически и финансови новини на Pariteni.bg