Първоначалното проекторешение беше на левицата и предвиждаше комисията да провери какъв размер от средствата в излишъка е бил изразходван от началото на 2010 г. , кой е разпоредил използването на тези средства и за какво са изхарчени те.
След решението от Коалиция за България обявиха, че ще сезират главния прокурор във връзка с резерва.
По искане на Ваньо Шарков от Синята коалиция депутатите одобриха да променят периода на проверка и той да започне от 2000 г., а терминът "излишък" да се замени с "преходен остатък". По-късно обаче, при гласуването на целия проект, те отхвърлиха сформирането на комисията.
Според Мая Манолова от Коалиция за България анкетната комисия е единственият начин българските граждани да знаят къде отиват парите им за здравеопазване.
Председателят на парламентарната група на левицата Михаил Миков предупреди, че отхвърлянето на предложението ще затвърди общественото съмнение за злоупотреба с тези пари.
Хасан Адемов от ДПС отбеляза, че макар да е част от фискалната програма на държавата, бюджетът на НЗОК е единственият в страната, който в момента изпълнява приходната си част. Към юли приходите са със 72 млн. повече в сравнение с миналата година, посочи той.
Лъчезар Иванов от ГЕРБ припомни, че състоянието на болниците в момента, когато ГЕРБ са дошли на власт, е било много лошо. Консумативите за тях са спрени, защото не са изплатени парите на фирмите, които ги снабдяваха с тях, имаше много натрупани дългове на държавата и към фармацевтичните компании, както и към вносителите на апаратура и техника, посочи той.
Защо се загрижихте сега за тази анкетна комисия,
когато с години проблемите в здравеопазването бяха пренебрегвани, понеже никой нямаше смелостта да направи реформата, попита Иванов.
С 36% са се увеличили хоспитализациите в болниците за последните четири години. Това означава, че НЗОК е заплатила 470 хил. повече хоспитализации през 2009 г. спрямо 2006 г.
Данните от изследването за периода 2006-2009 г. бяха предоставени от пресцентъра на НЗОК.
През юни шефката на касата д-р Нели Нешева възложи на експерти от институцията да изготвят анализ на причините за постоянно нарастващия брой на хоспитализациите, отчитани по клинични пътеки.
Ако през 2006 г. НЗОК е покрила 1 300 226 хоспитализации, то миналата година те са били 1 769 594, сочи статистиката. Броят се е увеличавал постепенно през годините - според касата без основателна причина, като през 2007 г. е бил 1 553 204, а през 2008 г. - 1 634 399.
Едновременно с този ръст, се наблюдава и увеличение на лечебните заведения за болнична помощ, сключили договори по клинични пътеки. През 2006 г . договор с НЗОК са имали 325 болници, а до 2009 г. те са станали 360.
Основен извод от представените данни е, че механизмът за финансиране "за случай" съдържа прекалено голям стимул за изпълнителите и на тази основа се е утвърдила тенденцията хоспитализациите да нарастват.
Като се има предвид и високият дял на повторното настаняване в болница, се наблюдава тенденция за
"разкъсване" на лечението на пациента
на няколко отделни хоспитализации, отбелязват от НЗОК. Едно от цитираните обяснения е, че настоящата ситуация е продиктувана и от факта, че първичните звена в системата на здравеопазване нямат стремеж да разрешат проблемите на пациентите в доболничната помощ, а ги насочват директно за болнично лечение.
Проверки на касата са установили например, че хронично болни са лекувани многократно в болница, без да им е направено никакво изследване в доболничната помощ.
От НЗОК констатират, че капацитетът на извънболничната помощ не се използва в максимална степен за проследяване и контролиране на заболяването, а грижите за пациента са "изместени" към скъпоструващата болнична помощ.
Друг основен извод, посочен в анализа, е липсата на стратегическо планиране в здравната система.
Постоянното разкриване на нови лечебни заведения, които не са ресурсно осигурени и за които няма медицинска целесъобразност, също е една от причините за постоянно растящия брой на покриваните от касата хоспитализации, отбелязват от там.
Анализът е направен по данни от информационната система на НЗОК и съдържа информация за това как пациентите попадат в болница, дали са лекувани преди това в доболничната помощ, кой ги е насочил към болница, колко от случаите са отчетени като планови и колко като спешни, както и колко са повторните хоспитализации на един пациент в рамките на една година.
Подробности от него ще бъдат представени до края на месец септември на пресконференция в НЗОК.
Днес Министерският съвет (МС) прие допълнение на Концепцията за преструктуриране на системата на болнична помощ в България. С новия документ се определят
трите приоритетни области в този процес,
поясниха от пресслужбата на МС. Целта е ранно откриване на онкологичните заболявания, създаване на по-добри възможности за ефективно лечение със съвременни технологии на всички нива в системата, по-рационално разпределение на разходите за здравеопазване, което ще осигури по-голям достъп до по-качествени услуги с наличния финансов ресурс.
Сред поставените цели са и подобряване качеството на живот на пациентите и деинституционализация на домове за медико-социални грижи за деца.
Първата приоритетна област е насочена към подобряване на ранната диагностика, качеството и достъпа до онкологично лечение. У нас се наблюдава изключително висока болнична онкологична смъртност - 232,9 при 175,2 на 100 хил. население в ЕС, както и относително ниска хоспитализирана заболеваемост в различните региони.
За преодоляване на тази неблагоприятна тенденция се предвиждат инвестиции в модерни технологии за ранно откриване на болестта и адекватно лечение.
Вторият приоритет е подобряване на възможностите за долекуване и продължително лечение, необходимостта от които е продиктувана от застаряването на населението на страната. В момента
процентът на хората у нас над 65 години е един от най-високите в ЕС,
което допринася за ръста на хроничните заболявания и в частност на случаите на заболеваемост и смъртност вследствие на онкологични и сърдечносъдови заболявания.
При липсата на специализирани заведения за продължително лечение, хронично болните пациенти се настаняват в болниците за лечение на остри заболявания, което води до значителното увеличение на хоспитализациите - с 60 на сто от 2005 г. насам.
Осигуряване на устойчиво финансиране на здравната система и ефективно използване на средствата е третият важен приоритет в преструктурирането на болничната помощ. Относителният дял на разходите за нея спрямо общите разходи за здравеопазване в България е 47 на сто и е с 18% по-висок от същия показател за ЕС.
Същевременно за извънболничната помощ този показател е с 8% по-нисък в сравнение с европейския. В страната няма разходи за дългосрочно лечение, докато в ЕС те са 12 на сто от общите разходи за здравеопазване.
Предвижда се средствата от европейските фондове да бъдат насочвани в няколко направления.
Източник: БТА
Последвайте ни
