Г ърция е започнала преговори с Международния валутен фонд (МВФ) за размяна (суап) на суверенния ѝ дълг с облигации, обвързани с растежа, заяви новият финансов министър Янис Варуфакис в интервю за италианския в. „Република“, цитирано от Ройтерс.
Гръцкият кабинет се опитва да преструктурира държавния дълг на страната, след като получи 240 млрд. евро спасителен заем след 2010 г., когато дълговата криза в еврозоната тласна икономиката ѝ близо до колапс, припомня Ройтерс.
Правителството на радикалната левица на премиера Алексис Ципрас, избрано миналия месец с предизборното обещание да отхвърли спасителната програма, предлага размяна на гръцки облигации, държани от Европейската централна банка (ЕЦБ) и отделни държави, срещу дългови книжа, обвързани с растежа или безсрочни облигации.
Планът беше приет скептично от представители на еврозоната вчера,
след като Ципрас потърси подкрепа за предложенията си в Европа.
Новият финансов министър посочва пред в. „Република“, че същата сделка е била предложена и на МВФ.
Варуфакис изтъква, че дългът ще бъде разделен на части, като на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще се плаща „изцяло и до крайния срок“.
„Предлагаме да заменим другите траншове, на МВФ и на други страни, с нови облигации при пазарни лихви, които са много ниски в момента, с клауза:
ще започнем цялостно погасяване едва след началото на солиден растеж в Гърция от най-малко 3-3,5%“,
отбелязва министърът. Варуфакис уточнява, че предложението предвижда трансформиране в безсрочни облигации на дълга към тройката кредитори (ЕК, ЕЦБ, МВФ), нараснал от 240 млрд. евро на 280 млрд. евро с лихвите (които след дълги преговори бяха намалени от 5 на 2%).
„Не виждам защо да не се съгласят на удължаване, както винаги правят в такива ситуации, поне до края на годината“, допълва Варуфакис.
Янис Варуфакис и Алексис Ципрас са на обиколка в няколко европейски страни тази седмица, за да получат подкрепа за плановете си. Днес Варуфакис ще се срещне с представители на ЕЦБ.
В друго интервю, публикувано на сайта на германското издание „Цайт“, Варуфакис казва, че
Гърция няма да иска икономическа помощ от Русия.
„Това не се обсъжда. Ние никога няма да искаме от Москва финансова помощ“, казва той.
На 29 януари министърът на финансите на Руската федерация Антон Силуанов в интервю за телевизионния канал Си Ен Би Си заяви, че Русия ще разгледа възможността за оказване на финансова помощ на Гърция, ако пристигне такова искане. В понеделник, на 2 февруари, загриженост за възможното сближаване на новото правителство в Атина с Москва изрази германският външен министър Волфганг Шойбле. Отговаряйки на въпрос до каква степен отношенията между новото гръцко правителство и Руската федерация предизвикват безпокойството на Берлин, Шойбле каза: Това не ни харесва. Не мисля, че Русия ще може да замени европейската солидарност, отбеляза той.
Варуфакис отхвърли като
„нелегитимни“ и „политически шантаж“
заплахите от еврозоната по-късно този месец да спре финансирането за гръцкия банков сектор, съобщава британският в. „Дейли телеграф“.
Редица представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) през последните дни предупредиха, че, ако Атина откаже да работи заедно с „тройката“ международни кредитори (ЕС, ЕЦБ и МВФ) и се отдръпне от условията по спасителната програма, то след 28 февруари институцията вече няма приема гръцки държавни облигации като гаранция по отпускани кредити.
Подобно решение на ЕЦБ ще намали с до 54 млрд. евро притока на ликвидни средства, които поддържат гръцките банки.
Варуфакис посочи, че е помолил Брюксел да увеличи лимита от 15 млрд. евро, определен от тройката за емитиране на краткосрочни облигации от гръцкото министерство на финансите. През идните месеци тези средства ще бъдат крайно необходими, заяви той. „Имаме нужда от тези пари, от фискално пространство за маневри до юни, за да завършим разработването на (собствен) план“, посочи финансовият министър. За такова решение ще бъде необходимо съгласието на всички членове на „тройката“, включително на ЕЦБ.
Варуфакис ще обсъди подробностите по този въпрос при днешната си среща с ръководителя на ЕЦБ Марио Драги във Франкфурт, отбелязва „Дейли телеграф“.
криза, която тихо расте" />
