Според анализ на НАП, между физическите лица у нас документално се въртят около 2 млрд. и 700 млн. лв. и има свързаност на ниво заеми между над 30 хил. физически лица.
Излиза, че всеки икономически активен българин е получил извънбанкови заеми на стойност над 35 хил. лв., а това са проформа суми, обясни в предаването "Преди всички" по БНР Росен Бъчваров от Националната агенция за приходите (НАП).
От догодина ще бъдем задължени да обявяваме всеки извънбанков заем над 5 хил. лв. в данъчната си декларация.
Прагът от 5000 лв е така фиксиран, за да се "минират" дребни
заеми между приятели, които нямат голямо значение за стопанския
оборот.
Според НАП очакванията са няколко хиляди души да подадат такива декларации и да обявят реалните си заеми над 5000 лв.
Според Бъчваров огромна част от заемите няма да бъдат декларирани, защото реално не съществуват.
Почти във всяка втора резивизия на НАП се стига до обяснението за взети заеми от приятели, а преобладаващата част от тях са фиктивни и се "съчиняват", каза Росен Бъчваров. Законодателната мярка според данъчните ще пресече тези повсеместни практики.
Логиката на мярката е заем, който не е деклариран, да не бъде признаван като източник на доход. Изискването да се декларират заемите не означава тяхната легализация, подчертават от НАП.
Ако се декларират фиктивни заеми, това не значи, че данъчните автоматично ще ги признаят и няма да обследват както дали те реално се се случили, така и дали лицата, които ги отпускат, имат фискален потенциал за това, каза пред "Хоризонт" Бъчваров.
Законодателната промяна предвижда глоба в размер на 10% от стойността на укритата сума за онзи, който не декларира получен заем.Новата мярка има и противници
Един от доводите против е, че държавата няма право до такава степен да се меси в личната свобода на гражданите.
Освен това декларирането на всеки приятелски и роднински заем само ще разпилее административни усилия, които биха могли да се вложат в преследването на хората, укриващи огромни приходи.
Сред доводите против е и че доходи пак ще могат да се укриват по този начин, просто схемата ще се усложни леко.
Според Георги Ангелов, който споделя мнението си по въпроса в "Блогът за икономика", досега хора са декларирали фиктивни заеми, чрез които избягват данъчно облагане.
Отсега нататък те ще декларират в данъчната си декларация същите тези фиктивни заеми. И сега, ако някой декларира, че е получил фиктивни кредити, НАП разследва всички хора, които са предоставили тези кредити.
Ако може да докаже, че те са фиктивни, тогава няма проблем за НАП. Но явно не може да докаже, че кредитите са фиктивни. Е, тогава – с какво изискването за деклариране в данъчната декларация ще промени нещата (освен, че ще създаде административен товар), пише Ангелов.
Добави ни в предпочитани източници в Google
