Н ай-добрите финансисти в Европа участваха в конференция за въвеждането на еврото у нас. Тя е озаглавена „България на прага на еврозоната“ и се проведе в резиденция „Бояна”.
Участие в събитието взеха министър-председателят Росен Желязков и Кристалина Георгиева, която е управляващ директор на Международния валутен фонд. Основното изказване беше направено от председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Конференцията е част от комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 година и се организира от Министерството на финансите и Българската народна банка.
Диалогът на лидерите започна с видеоконферентна връзка с Паскал Донахю, който е председател на Еврогрупата и министър на финансите на Ирландия, следвана от кръгла маса с българския финансов министър Теменужка Петкова, управителя на Българската народна банка Димитър Радев, Валдис Домбровскис, който е комисар за икономиката и производителността, за прилагането и опростяването, и Пиер Граменя - управляващ директор на Европейския механизъм за стабилност.
- 10:25 ч.
Панелна дискусия между българския финансов министър Теменужка Петкова, управителя на Българската народна банка Димитър Радев, Валдис Домбровскис, който е комисар за икономиката и производителността, за прилагането и опростяването, и Пиер Граменя - управляващ директор на Европейския механизъм за стабилност.
Теменужка Петкова благодари за подкрепата по пътя ни към единната валута. Тя припомни стъпките, които страната ни е извървяла, за да стигне до приемането ѝ в еврозоната. Финансовият ни министър потвърди думите на премиера Росен Желязков, че информационната кампания на правителството е оказала положително влияние върху възприемането на новата валута. „Мисля, че се справихме добре, защото обединихме сили всички институции. С увереност мога да кажа, че България е готова от 1 януари 2026 г. да въведе еврото”, посочи Петкова.
Еврокомисарят Валдис Домбровскис заяви, че България върви по план към приемането на еврото. Той подчерта, че членството в еврозоната ще засили устойчивостта и финансовата стабилност на страната. „България има изключително силна история на фискална стабилност и второто най-ниско ниво на държавен дълг спрямо БВП в ЕС. Това е ясен пример за финансовата сила на страната“, отбеляза той.
В единството лежи основна сила, заяви Пиер Граменя. „Когато създадохме еврото през 1999 г. и го въведохме през 2002 г., светът беше друг. Трябваше да обясним на хората, че еврото е белег на най-голямата интеграция на държавите и той е най-стратегическото нещо. Не разбирам онези, които са против единната валута”, посочи той.
Граменя обясни какво представлява Европейският механизъм за стабилност. „Ако нещо наистина не върви в някоя държава, има кой да помогне. Пет държави сме подпомогнали през последните 10 години”, посочи той и допълни, че по този механизъм не само е оказана подкрепа на страни в криза, но е и предотвратена такава.
Управляващият директор на Европейския механизъм за стабилност беше категоричен, че няма рискове от приемането на еврото. „Вие бяхте вързани към марката, сега към еврото. Постигнали сте тази цел, сега трябва да пожънете ползите", подчерта още той.
България е една от най-старите съвременни европейски държави с дълбоко вградена европейска идентичност. Може ли страна като нас да има други посока и принадлежност, освен еврозоната? Отговорът е „не”, заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев.
„Мисля, че не може да се оплачем от липса на предизвикателства. Трябва да ги разглеждаме и като възможност. Има много конкретни теми, които може да дискутираме, но аз ще се спра на две от тях. Първата е ролята на еврото и втората е ролята на разумната макроикономическа политика. Еврото е втората най-важна световна резервна валута. Това, което имаме сега като предизвикателство, поставя ролята на еврото в един различен стратегически контекст, свързан с увеличаване на неговата роля. Има една вградена асиметрия в сегашния европейски модел. От една страна ние имаме интегрирана парична политика, а от друга - една все още фрагментирана и политическа, и фискална рамка. Това е тема, по която поне Българската народна банка в рамките на своят мандат ще участва активно. Това ме води към втората тема – макроикономическата политика. Ние, независимо от определени епизоди на трудности, в общи линии провеждаме разумна макроикономическа политика в един продължителен период от време. Резултатът – едно от най-ниските съотношения на дълг към брутен вътрешен продукт в Европа и не само. Въпросът е да поддържаме тази разумна макроикономическа политика и след като станем част от еврозоната”, заяви управителят на БНБ.
Димитър Радев е убеден, че България има капацитета да се справи с всички трудности. БНБ ще бъде един критичен и същевременно конструктивен глас в рамките на своя мандат, закани се управителят на банката.
- 10.16 ч.
Поздравления за България от Паскал Донахю, който е председател на Еврогрупата и министър на финансите на Ирландия.
„Съжалявам, че не мога да бъда с вас на живо. Причината е, че това е седмицата, в която трябва да одобрим и да приемем цялото законодателство за бюджета в Ирландия и трябва да бъда тук. По последни проучвания над 80% от хората в икономиките, използващи еврото, подкрепят ролята му. Това е пример, че светът се променя”, заяви той.
- 9.40 ч.
Изказване на председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард. „На 1 януари 2026 г. сърцето ми ще бие с теб, България. Тогава празнувам и 70-годишен юбилей и този ден ще ми бъде много специален. Ще взема българско вино, за да се поздравим”, сподели тя.
„България извървя дълъг път до приемането на еврото. Много работа беше свършена, много реформи бяха направени, така че всички критерии, които важат за всеки член на еврозоната, да бъдат изпълнени. Това е огромна стъпка, но също така е началото на пътешествието, а не крайна цел. Ясно е, че реформите трябва да продължават, и знам, че това ще се случи, въпреки трудностите”, каза Ларагд.
Председателката на ЕЦБ обясни, че реалните ползи от приемането на еврото са просперитет и сигурност. „През последното десетилетие брутният вътрешен продукт в България се повиши от 1/3 до 2/3. Това се случва благодарение на сериозна интеграция в европейската икономика и еврозоната. 65% от износа на България отива в Европейския съюз. 45% от него е в еврозоната”, коментира тя.
„За българските фирми, независимо дали са големи корпорации, или малки и средни предприятия, няма да има никакъв разход за конвертиране на валутата. Средните и малките предприятия ще спестят 1 милиард евро на година от обменните разходи”, допълни Лагард. Тя беше категорична: „Вратата към европейските капиталови пазари се отваря широко за България. Макар че нямаме още единен капиталов пазар, вие ще имате думата на масата, за да се случи този съюз”.
- 9:16 ч.
Встъпителни думи на Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд. „Приемането на еврото ще остане в историята като ключова стъпка за България. Страната ще седне на масата за взимане на важни решения”, каза Георгиева.
Тя предупреди, че след 1 януари 2026 г. ще бъде изправена и пред краткосрочни и средносрочни предизвикателства. „Икономиката малко прегрява. Населението ни намалява, „изтичането на мозъци” продължава да ни удря. Как да се справяме? Отговорът на този въпрос е само един - с отговорни политики, насочени към защита на икономиката и повишаване производителносттта на частния сектор”, категорична е Георгиева.
Според нея на страната ни ще бъде нужна строга фискална политика и поддържане на макроикономическите показатели в стабилно състояние.
„Еврото ще помогне, но само по себе си, то не гарантира по-висок стандарт на живот. Трябва да е обединено с добри политики”, каза още управляващият директор на МВФ.
- 9:07 ч.
Приветствие на премиера Росен Желязков. Във встъпителните си думи българският министър-председател отбеляза, че тази конференция е посветена на един от най-важните етапи в европейския път на България. „Нашата цел не е присъединяването, а да сме част от еврозоната. Присъствието на официалните гости тук е ясен знак за силната европейска солидарност и партньорство, които винаги са били важна и градивна част от нашия общ проект – обединена Европа”, каза в изложението си Желязков.
По думите на премиера „за България това е участие в европейската икономическа архитектура”.
Желязков подчерта, че през годините доверието на българите е било сериозно подкопавано от антиевропейски политически играчи, каквито днес има във всяка държава членка. „У нас те използваха неверни внушения, спекулативни твърдения и дори страх. Въпреки това ние продължаваме да избираме със сърцето си европейски път”, твърди премиерът.
- 9:00 ч.
Конференцията беше официално открита от вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка в периода 2019–2023 г. Лиляна Павлова. „Това събитие бележи не само финала на един дълъг процес, но и началото на един нов, стратегически етап за България и за Европа”, отбеляза тя.
- 8:45 ч.
Официалните лица си направиха обща снимка.
- 8:15 ч.
Пристигнаха официалните делегации и бяха посрещнати в резиденция „Бояна”.
